Вечерта не предвещаваше да бъде съдбовна. Вървях по улица 8 към ъгъла с 31-ва, дъвчех с неохота парче, намерен в джоба ми, геврек и ги наблюдавах. Високи, ниски, руси, брюнетки, силно желани от други и в умерена степен от свои. Зяпах жените - като всеки средностатистически детектив. Нещо ме разтресе и ме извади от унеса, някой се опитваше да навлезе в личното ми пространство! Бавно бръкнах под сакото и го извадих - черен, лъскав и голям и го насочих към ухото си. Натиснах копчето... беше жена ми:

- Ти ще си идваш ли днес, бе?

Винаги съм се чудел как „Бе” може да се каже по 30 различни начина и тя да ги умее всичките. Дарба! Затворих и се забързах.

Бавно отворих входната врата. Леко изскърца, като порта към тоалетната за гости в замъка на граф Дракула. Бях й обещал на една битова планьорка да я оправя и щях да я оправя съвсем скоро, и не разбирах защо, на всеки 8 месеца, жена ми ми натякваше за това. 
Тя се появи! Вървеше бавно по коридора. Не приличаше много на моята и успях да открия около 5 разлики от вчера. Пеньоарът с гръб беше заменен от рокля без, нямаше и следа от ролките, гримът и беше безупречен, като на Алис Купър в началото на концерт, модерен маникюр на змиички и парфюм номер 6 (менте на N5)… Липсваше червен килим, статуетка и папарак, за да си помисля, че съм объркал преустроения маломерен двустаен с „Кодак Тиатър”. Застана в поза „Филип Кутев” и чакаше! Беше прекрасна, а това, че ъгълчето на лявото й око замърда в такт 7/8 го отдавах на липсата на електролити. Накрая просто каза:

- Е, не е истина! Какъв ден е днес?

- Четвъртък?

Последва кратко изсумтяване към половин секунда. Нещата излизаха извън контрол като при СМС от чужда жена с текст „Къде си, тигре?” и номер на стая, намерен в твоя телефон.

- Моля? - каза тя с леден тон.

Започнах да губя увереност, но някак си успях да запазя самообладание! Добре, че си писахме с една мацка във фейса тази сутрин и тя ми показа снимките по леопардовата си прашка от Приморско, та бях чел новините.
- Националният празник на Вануату!

Предчувствах триумфа си. Знаех, че съм се справил. Бях отговорил на въпрос за първа сигурна минута спокойствие!
Тишината беше разцепена от второ по-силно „Моля?”. То проехтя в коридора като удар на броня в кофа при успоредно паркиране. Станалото традиционно за тази вечер сумтене беше придружено от размахването на показалец с демонстрация на змиичките.

Тогава осъзнах, че съм хванат натясно. Но не бях използвал последния си коз. Подбирах внимателно думите си и казах, че трябва спешно да претакам зелето и ще се върна след 45 секунди. Трескаво забърках по джобовете, хванах GSM-a и използвах жокера „Обади се на Гошо”. С Гошето си бяхме близки. Бяхме гледали 10 сезона английско, 5 сезона испанско първенство и много сезони розови филми. Знаех, че ще ми помогне. Разговорът беше кратък, но за сметка на това несъдържателен.

–Ало, Гошо?

–К’во?

–Какъв ден сме днес?

–И аз това исках да те питам.

–Моля?

–Жена ми стои в кухнята - каза Гошо, - и ми задава същия въпрос?

Гласът му трепереше като на Филип Марлоу при разпит на леко облечена заподозряна. Разбрах, че съм обречен. Затворих, оставих го на съдбата и домашния Изпълком в кухнята му и се предадох. Моето време изтече…
Върнах се в коридора. Извадих бяла кърпичка, размахах я, след това с ловък финт забърсах потта по тила си и казах:

- Добре агънце, съжалявам. Какъв ден е?

- Кога ни е годишнината от сватбата? - погледна ме с поглед, остър като немско ренде.

- Тази година - казах тихо, както се казва ДА в гражданското при сватба по сметка.

- Днес, бе! 1000 пъти съм ти казвала! (аз си спомнях само около 830 пъти, ама нейсе) Но „бе”- то този път беше казано по по-различен 31-ви начин и веднага разбрах, че това е краят!

Подаде ми един плик. В него имаше дрехи и вещи от първа необходимост - отварачка, дистанционно, бира и мъжко списание. Промълви тихо, но уверено като Димитър Пенев пред журналист:

- Гошо те чака пред входа му. Току-що, докато претакаше зелето, се обади жена му. Тя има рожден ден, а той мислел, че днес е поставен рекордът за най-бърз гол в първенството на Фарьорските острови. Вие двамата заминавате на проверовъчен по семейна история, а аз отивам при Димитричка, жена му, да празнуваме.

Една сълза бавно се търколи от окото ми. Знаех, че ме чакат трудни моменти. Сега трябваше да науча цели три дати…