С промяната на климатичните условия, еволюцията и равитието на техниката изцяло се променя и начинът на живот на човека. А с това неизбежо променяме и храненето си. След ледниковия период хората са били основно хищници, поради простата причина, че земята не е давала никакви плодове. Напоследък все по-актуална тенденция е хората дори да не помирисват месо.
Типичен пример в това отношение са вегетарианците. Едно стъпало над тях по стриктност към храната са веганите. Те освен месо, не хапват и никакви животински продукти, като например мляко и яйца. На върха на тази пирамида са суровоядците. Те консумират храни само в техния основен, максимално естествен и близък до природата вид – живи и сурови.
Според суровоядците именно по този начин храните са най-полезни за нашия организъм. Всяка термична или друг вид обработка унищожава полезните съставки на храните – витамини, ензими и т.н.
Едни от нещата, който хората, които следват този режим на хранене, не консумират (освен месо, мляко и яйца) са бяла захар, алкохол и тютюневи изделия. Най-крайните от тях не опитват дори мед, защото в производството му също участват животни.
Бялата захар потиска имунната система. 30 минути след консумацията само на 75 грама от нея организмът произвежда 50% по-малко антитела. Колкото повече захар приемате, толкова по-трудно става на организма да се бори с вирусите, бактериите и вторичните инфекции. Алкохолът и тютюневите изделия също стресират организма и му отнемат ресурсите, с които тялото с поддържа здраво.
Основното в менюто на суровоядците са цветята, семената, плодовете, зеленчуците, ядките и различните видове подправки и билки. Консумират се под формата на супи, сокове, дипове, салати. Похватите за готвене включват предимно сокоизстискване, пасиране и сушене. Затоплянето е максимум до 100 градуса, за да не заври водата. Те не запържват, не варят и не пекат храната си.
Суровоядството не е просто диета. То е избор и начин на живот. Включва упражнения, медитация и духовни практики.
Суровоядците са тясно ангажирани с проблемите на екологията и опазването на природата. Всъщност именно тяхното зелено мислене е в основата на избора им на начин на живот. Те отглеждат сами повечето от зеленчуците и плодовете си. Когато пазаруват, избират предимно местни продукти. Всяка стока, внесена от далечна държава, оставя вредна следа върху планетата – повече изразходван бензин за транспорта, отделени вредни емисии и др.