Намирането на богати на белтъчини храни, които са полезни за климата, може да е сложно, но учените се опитват да разберат кои храни могат да ни помогнат да ограничим въглеродните емисии и да спасим планетата си.

Когато става въпрос за намаляване на индивидуалните ни въглеродни емисии, една от най-въздействащите стъпки, които можем да предприемем, е да се храним по-екологично. Производството на храни в световен мащаб е отговорно за 35% от всички емисии на парникови газове, причинени от човека. Макар че животинските продукти представляват основната част от емисиите, които отделяме при храненето си, те осигуряват само 20% от калориите в света.

Известно е, че животинските продукти, като млечни продукти, яйца, риба и месо, са добри източници на протеини, а получаването на необходимото количество протеини е от съществено значение за растежа и възстановяването на организма ни.

За тези, които искат да се хранят с нисковъглехидратна диета, която е и питателна, набавянето на нужното количество протеини може да се окаже предизвикателство. Ситуацията се усложнява от огромния набор от продукти, които са на разположение, като много от тях твърдят, че са "въглеродно неутрални" или "устойчиви за околната среда", без винаги да подкрепят тези твърдения.

И така, как би изглеждала една богата на протеини и нисковъглеродна диета? Колко вредни за климата са месото и млечните продукти? Колко по-устойчиво е да се консумират само протеини на растителна основа, като тофу, нахут и грах? По-добре ли е да се откажем от сиренето или пилешкото месо? Кои алтернативи без животински произход имат най-ниски въглеродни емисии?

BBC Future се заема да отговори на тези въпроси, като използва данните от най-големия досега анализ на хранителните системи, изготвен от Джоузеф Пур, изследовател в Оксфордския университет, и Томас Немечек, който изучава жизнения цикъл на храните в швейцарския изследователски институт Agroscope.

Според анализа говеждото месо генерира 49,9 кг CO2 еквивалент или CO2e на 100 г протеин, което се равнява на количеството в четири пържоли. Протеините с втори по големина отпечатък на парникови газове (ПГ) са агнешкото и овнешкото месо, които генерират 19,9 кг CO2е на 100 г.

Еквивалентът на CO2, или CO2e, е показател, който се използва за количествено определяне на емисиите на различни парникови газове въз основа на способността им да затоплят атмосферата - техния потенциал за глобално затопляне, пише още Изабел Гератсън за Би Би Си.

"Толкова много се набляга на говеждото месо, че хората често забравят за другите видове месо и тяхното въздействие", казва Ан Бордие, директор на отдела за устойчиво хранене в Института за световни ресурси.

Кравите, овцете и козите са преживни животни - животни с повече от една стомашна камера, които изхвърлят метан, когато смилат храната си. Макар и с по-кратък живот в атмосферата, метанът е силно действащ газ, чието въздействие върху глобалното затопляне е 84 пъти по-голямо от това на въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години.

В допълнение към високото отделяне на метан от добитъка, парникови газове се отделят и за производството и транспортирането на фуражи и за управлението на животновъдните ферми, казва Софи Марбах, физик и изследовател в Националния център за научни изследвания във Франция, която е извършила анализ на въглеродния отпечатък на месото и млечните протеини през 2021 г.

Млечните крави обикновено дават високи добиви на мляко в продължение на около три години, след което се колят, а месото им се използва за говеждо месо.

Месото от дребни непреживни животни, като пилешко, пуешко, заешко и патешко, има много по-малък отпечатък на парникови газове от говеждото и агнешкото месо. Пилешкото месо, например, има почти девет пъти по-нисък отпечатък на парникови газове от говеждото - генерира 5,7 кг CO2e на 100 г протеин.

Това е "доста малко", казва Сара Бридъл, професор по храни, климат и общество в Университета в Йорк, Великобритания. "Това е наистина подобно на отглежданите в рибни стопанства и яйца."

Свинският отпечатък от парникови газове (7,6 кг) е около 6,5 пъти по-нисък от този на говеждото месо и 1,4 пъти по-висок от този на птичето месо (5,7 кг).

Именно сиренето, а не пилешкото или свинското месо, генерира третите по големина емисии в селското стопанство, след агнешкото и говеждото месо.

"Съществува консенсус, че "да си вегетарианец е чудесно", но забравяме, че сиренето всъщност е доста въглеродно интензивно", казва Марбах, като отбелязва, че това се дължи на високото производство на метан от кравите и на факта, че те изискват "много ресурси за малко продукция".

Въглеродният отпечатък на сиренето (10,8 кг CO2e на 100 г протеин) е почти два пъти по-висок от този на пилешкото месо и също така по-висок от този на свинското месо и яйцата (4,2 кг CO2e).