Забързани в проблемите на тревожния делник, улисани в дребните житейски грижи често пъти оставаме слепи за малките, но значителни неща от живота на човека. За онези краткотрайни мигове и мили жестове, които всъщност са
скъпоценните камъчета, съграждащи мозайката на щастието
Може би най-съкровената, най-съществената част от нея (за мен като млада майка) се оказа общуването и съприкосновението с малкото човече. Продължителната близост и магията на единението с моето дете е като философски пътеводител за това къде да търсим и как да намерим смисъла на живота си.
Обмяната на мисли, желания и чувства с невръстното детенце
може да те научи да забелязваш, да виждаш и да се радваш на същественото в живота. А то се крие в малките неща. Във всичко онова, което ни кара да се чувстваме значими, потребни, обичани и обичащи, да се чувстваме живи.
Достатъчно е
да те облее първата утринна усмивка от малкото креватче, за да забравиш всички колебания и тревоги.
Достатъчна е
първата за деня прегръдка, за да се почувстваш нужен.
Достатъчно е
мелодичното приветствие на току-що разсънилото се чуруликащо гласче, за да запее душата ти.
Достатъчно е
да съзреш бялото връхче на ново зъбче, за да се изпълниш с възхита към чудото на природата.
Достатъчен е
един невинен поглед, събрал вяра и доверие, за да ти вдъхне сила, мъдрост, просветление.
Достатъчно е
да потънеш в съзерцание на спящия младенец, дори само една минута, за да се докоснеш до тайнството на мирозданието, до самото Съвършенство.
