Със сигурност не ви се е случвало да използвате кристалната ваза за забиване на пирони. Но също така, със сигурност вашето хлапе е факир по намиране на най-причудливи приложения на играчките. Особено тогава, когато всичко се превръща в чук, тояга или гюле. Тази склонност на мъниците между годинка-две към разрушението, разхвърлянето и чупенето, на езика на детските психолози, се нарича деструктивно поведение. Същото се проявява в различна степен почти при всички деца. В зависимост от възрастта обаче мотивите могат да бъдат най-различни.
Изхождайки от наблюденията си
към моя син, най-мъничките се отнасят към играчките си небрежно и непринудено само тогава, когато е налице някаква причина, породила напрежение или неудовлетворение. Едногодишното пакостниче, подтикнато от вътрешното си гласче, което казва: "искам да привлека вниманието ви", "гладен съм", "жаден съм", "омръзнаха ми тези кубчета", постъпва по най-лесния начин – граби, къса, хвърля и събаря. Тук е нашето място и роля като родители да реагираме адекватно, съобразявайки и удовлетворявайки нуждите му.
Друга причина децата да чупят играчките
е непреодолимият интерес и любопитство да разберат какво има в тях. Благодарение на опита си констатирах, че най-резултатната реакция на родителя в такива случаи е да помогне на своя палавник да научи какво има в играчката. А когато това е невъзможно, да намири начин да отвлече вниманието му с нещо друго. Тук на помощ трябва да дойдат неговата находчивост и изобретателност. Но дори и да не успее в началото, с времето и опита и това се постига.
Впечатлена съм от вродените чувствата у мъничето
за хармония, подреденост и чистота. Именно те трябва да бъдат неизменно толерирани и търпеливо култивирани и насърчавани. А това изобщо не е трудно, имайки предвид колко бързо малчуганите на тази възраст възприемат, запомнят и възпроизвеждат.
