Етнологът Анелия Овнарска-Милушева ни връща към народните традици, за да разкаже пред Ladyzone.bg за вярванията и обредите на 21 ноември – Ден на християнското семейство. Тя е автор на „Нашата Бистрица – традиция и памет“, посветена на родното ѝ село, и на „Думам ти, щерко” – книга, която представя българските празници и обичаи. Анелия се радва и на прекрасно семейство – отгледала е и възпитала вече пораснали син и дъщеря. Има и страница във Фейсбук, носеща същото име „Думам ти, щерко”, където продължава да пише за позабравени неща, свързани със старата ни традиционна българска култура.

Анелия, как се отбелязва Денят на християнското семейство, според народните традиции?
На 21 ноември православната ни църква отбелязва големия християнски празник „Въведение Богородично”. Според Светото писание на този ден малката Мария е заведена в Йерусалимския храм от родителите си – Йоаким и Анна. През 1929 г. Светият синод обявява „Въведение Богородично” за празник на християнското семейство, като това напомня на майките и бащите за духовните им задължения към техните деца. Обикновено той се чества в тесен семеен кръг. В миналото, пък и днес, много семейства отиват заедно в храма, за да измолят здраве и благоденствие за най-близките си. Приготвя се празнична вечеря на масата, която също като на Бъдни вечер може да остане неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. Празникът е по време на коледните пости, но в този ден се разрешава консумацията на риба.

В книгата си „Думам ти, щерко” пишеш, че 21 ноември е известен като Вълча Богородица. Защо?

Да, защото в някои краища на България празникът „Въведение Богородично” съвпада с последния ден от периода на „Вълчите празници” и като комбинация от двете се е получило „Вълча Богородица”. Периодът на вълчите дни на различните места е с различна продължителност – 3,5,7 или 12 дни. Започва от Св.Мина или Св. Филип и продължава до Въведение Богородично.

Тези дни са особено опасни за хората. Това е период от годината, посветен на митичната глутница и на най-кръвожадния вълк от нея – Куцулан. Спазването на конкретни забрани и съблюдаването на определени обредни действия през този период са с доста строг и задължителен характер. Според народното поверие нощите от 14-ти (или от 11-ти) до 21 ноември, наричани Мратински нощи, са по-лоши и по-страшни дори и от Мръсните дни, защото през тях най-лесно може човек да се разболее, че даже и да умре.

Има ли различия в почитта на семейството в различните региони на България?

Денят на християнското семейство е сравнително нов празник. Както споменах, той започва да се отбелязва в началото на ХХ в. Това е времето когато големите задружни домакинства, включващи по няколко семейни двойки – баба, дядо, наколко синове и снахи, неомъжени още дъщери и голям брой внуци, характерни за традиционната ни култура, започват да отстъпват пред т.нар. "нуклеарно семейство" – майка, баща и деца. В градовете това се случва по-бързо, отколкото по селата. Но що се отнася до почитта към семейството, не смятам, че разликата е по райониране. По-скоро различията биха дошли от различното възпитание и манталитет на конкреното семейство и неговите членове, както и здравината на връзките и отговорностите в него.

Какво още трябва да знаем за този ден?

Ами например, че според православната традиция Въведение Богордично се свързва с настъпващата зима и с очакването на празниците около Рождество Христово.

Какви са твоите лични впечатления от отношението и съхраняването на българското семейство?

За щастие днес много хора държат на своите корени и близки роднински връзки. Дори, въпреки така наложилото се и модерно съжителство без брак, усещането за семейство не е нарушено. Но всичко е индивидуално. Аз лично вярвам, че точно семейството е причината за наличие или липса на възпитание в ценности и отговорности. Затова апелирам към младите хора да създават семейства, но това да е осъзнато и със сериозна визия за бъдещето, за общото семейно бъдеще.

Празнуваш ли и как на 21 ноември?

Да, определено. Старая се. Удоволствието да има още един повод за събиране на семейството е прекрасно. Моята дъщеря вече не живее с нас и аз използвам всеки повод тя да ни гостува и да сме отново всички заедно. Така че Денят на християнското семейство е, освен празник за почит и измолване на добруване, също е и повод аз, като добра майка, да сготвя нещо вкусно и у дома да е пълно, уютно и щастливо.