Интервю с д-р Ваня Савова, психолог, МБАЛ „Надежда”

Мама, татко и аз (МТА): Налага ли се консултация с психолог при установяване на стерилитет в двойката?

Д-р Ваня Савова: Не, никой нищо не може да наложи на семейството. Няма задължителни неща, но специалистите информират и обясняват кое поведение какви рискове и ползи носи. Затова казвам на всички хора с репродуктивни проблеми, че ако веднага след установяване на проблема потърсят консултация с психолог, за да обсъдят пътя, който им предстои, те ще си спестят много страдания и болка.

Хората обикновено започват асистирана репродукция добре информирани относно медицинската страна на въпроса, но напълно неподготвени какво им предстои да преживеят, с какво ще трябва да се справят - като отношения в двойката, роднинския, приятелския и работния кръг, въобще – като опит, които трябва да се преработва така, че собственият свят на човек да оцелее и човек да излезе от асистираната репродукция по-добър, приемащ и справящ се, а не опустошен.

Затова всеки сам трябва да избере дали да бъде информиран по тези въпроси и да получи чисто практически съвети как да се справи или сам „да се бори”. Повечето хора още в началото приемат асистираната репродукция като борба на живот и смърт, всеки опит ин-витро - като битка и тази нагласа много вреди по-нататък – и на лечението, и на личния живот.

МТА: По какъв начин партньорите в двойката могат да се подкрепят взаимно при установяване на репродуктивен проблем?

Д-р Ваня Савова: Това да не си вредят е най-голямата подкрепа. В какво се изразява вреденето? В това да натоварваш партньора си, „да си го изкарваш” на него. Ин-витрото е път за двама, защото двамата гледат в една посока – детето и това означава двойни усилия – всеки с неговите, а не един партньор с двойно натоварване. Затова е хубаво партньорите да говорят откровено един с друг, да бъдат напълно открити – кое е емоционално по силите им и кое – не. Има хора, които физически не са постоянно заедно на процедури, но се справят добре и имат здрави връзки, но има такива, които въпреки, че са нон-стоп заедно, се напрягат емоционално взаимно и такава двойка е бомба със закъснител, която избухва след раждането на детето. Ето защо е важно всеки да пази чуждото лично пространство, да не забравя, че отсрещният човек също носи собственото си бреме и че не само него/нея го/я боли.

МТА: Каква е ролята на семейството и близкото обкръжение на двойката при установяване на стерилитет?

Д-р Ваня Савова: По-често роднинското обкръжение се държи вредящо. Рядко срещам пациенти, които са доволни от роднинското отношение. Повечето хора се оплакват от контролиране и натиск или от състрадателност, която ги напряга и натоварва. Ето това е да носиш „двойно бреме”, в случая – тройно или четворно, зависи от броя на състрадателните роднини. Роднините ще помогнат на двойката най-добре, ако й дадат малко въздух и спазват дистанция, защото хората, правещи ин витро често са емоционално изтощени. Роднините трябва да им влязат в положение и да не ги поставят в ролята на „болен здрав носи”.

Пациентите постоянно успокояват всички около тях, че всичко е наред, но истината само те си я знаят. Е, какъв е смисълът от подобна съпричастност тогава? Никой не се съмнява в добрите намерения на роднините, но резултатът от действията им пречи на душевното равновесие на пациентите, свързано със забременяването.