Когато разбира, че е бременна, същият този живот я е поставил в сложна ситуация по отношение на работата. Увлечена е в професионални проекти и стресът е неизменна част от ежедневието й. Животът обаче умее и друго - да удря шамари!
Болката
В деветата седмица от бременността, през нощта Дора получава силни болки. Тя вече е била бременна и е майка и ясно разпознава контракциите. Осъзнава се, че случва нещо странно. Точно ден преди това обаче е била на преглед, където са й потвърдили, че всичко е наред. Нощта обаче идва с неразположения и силно притеснение. Преглед на следващия ден установява, че плодът няма сърдечна дейност.
"В този момент не повярвах! Насрочихме час за аборт и продължавах да се чудя дали всичко това е истина!"
Изживява нещата много силно на физическо ниво. След процедурата изпитва огромна празнина - странно усещане, но и облекчение, че нощният кошмар и незнанието какво се случва са свършили. Да знае какво се случва, дори и след неприятната развръзка, й носи спокойствие. След физическите усещания обаче, идват емоциите. А те понякога са пагубна бездна. За Дора това се оказва тежък период, който продължава дълго.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
На загубата обаче гледа по осъзнат и емоционално зрял начин. Смята, че спонтанният аборт й се случва, за да й покаже, че все още не е готова за тази стъпка и че има какво да отработва като майка на едно дете.
Понякога животът поднася тежки изпитания, за да се замисли човек за приоритетите си. Има ли? Следва ли ги? Подредил ли ги е? Според чии ценности? Когато погледнеш към случилото се след време, може да видиш всичко като на хубава карта. Защото за всичко случило се и неслучило се си има причина. Но когато си в момента СЕГА, е много по-трудно да осъзнаеш взаимовръзките и причините.
Споделянето
Точно ден преди спонтанния аборт Дора споделя на най-близките си щастливата новина, че е бременна. Един ден обаче може да преобърне цял човешки живот! Споделяйки по-късно за спонтанния аборт, осъзнава колко хора са го преживели емоционално заедно с нея. След време разказва това и на дъщеричката си, която тогава е едва на 3 годинки. Смята, че и тя трябва да знае за това неродено дете, защото макар и за кратък период, то е било част от семейство им. С таткото правят и церемония, с която благодарят за присъствието му в животите им и се сбогуват с него.
"За трудното или мълчим, или го заравяме. Говоренето те сблъсква директно с емоциите. В този момент исках да има кой да ме чуе. Да отида при някого и да ме изслуша. Не да ми дава съвети, а просто да е до мен и да ми държи ръката. Да ме прегърне!".
Според нея хората не знаят как да реагират в такива моменти - какво да кажат и какво да направят. Осъзнава, че хората са различни и всеки реагира по неговия си начин - едни споделят, на други им отнема повече време. да го направят
Да си там. Да слушаш
Дора искрено се надява, че проектът „Каквото исках да прошепна“ ще създаде общност за подкрепа за мъже и жени, които минават през подобна травма. Вярва, че в такива случаи човек има нужда най-много да усети, че не е сам, че има с кого да сподели болката си. Самотните хора се чувстват нерабрани. А когато намерят подкрепа, откриват и вътрешната си сила, с която могат да отворят много нови врати и възможности. Често хората използват израза "Да ми влезеш в обувките". Когато става дума за деца и спонтанен аборт обаче, по-скоро влизаме в сълзите на другия. Стига да имаме достатъчно място в сърцата си и изобилие от влага в зениците... За споделяне.
Дора вече е майка на две дъщери. Втората й бременност преминава с много страхове през първия триместър. До тогава ходи всяка седмица на прегледи. Не иска да влиза в драмата, нито да издига лозунги. Но на жените, които минават през нещо подобно, би искала да прошепне:
"Запазете вярата и обичта, които таите в сърцата си към света и най-вече към себе си. Надежда винаги има!"
