Когато си майка на 3 деца, трябва да имаш определена философия за живота, за да успееш да... оцеляваш. Може би това е възглед, който мнозина ще приемат за странен, други ще възкликнат тихо наум, за трети пък може да е промяната в мисленето, от която имат нужда. През шегата и разбирането на живота в пълния му натурализъм, Юлия разказва за това как отглежда тиквички на балкона си. Посмейте се! И помислете...
"Последните няколко дена, докато си пушех на двора, забелязах присъствието на организми от животински произход върху прекрасните, чудесни ми салатки. Тия същите, дето от бебета семенца гледаме с децата - садене, разсаждане, поливане, плевене (понякога) и много говорене (винаги). Тия дето, с толкова труд им намерих красива пръст от гората, купувах им ако от калифорнийски червeи, защото съм био-еко-меко-последния-да –затвори-вратата и т.н. Та някакъв живот тръгнал да живее и се развива там, на моите салатки, видиш ли. Ядосах се... Обаче... Ядът си е яд, ама има една друга сила в мен, дето е определено по-могъща от него... Мързелът... Всъщност аз му викам състояние на изключване, почивка, релакс... велика работа – направо на една крачка преди нирвана ли беше, абе имаше една друга по-силна дума, дето пишат по великите книги за нея, ама аз нали съм обикновено момиче, не мога да я запомня и не мога да я кажа.... пък и май никак не е точно това.
Та този мързел почва да ми говори: Сега къде ще четеш кво се прави, то ще трябва нещо да се прави. я да се пръска, я механично.. що не си стоиш и да си пушиш в двора, то ще си покаже... пък и децата искат кученце за домашен любимец, то почти същото, може да им го покажеш тоя живот.. е едва ли ще му се радват като на кученце, но пък тъкмо ще наблюдават природата... колко полезно за тяхното развитие...
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Та тей.. наблюдавам си животеца на салатките ми, наблюдавам си и уникалния мързел – колко е полезен – хем нищо не правя, хем велики мисли се раждат в иначе красивата ми главата, която даже не е и руса.. само и само да не направя едно излишно движение... и тей де... почивам си аз и се въздържам от всякакви действия по въпроса с въпросния живот. Докато днес воала... какво да видя.. мързела ми взел да ражда, опа да унищожава: появиха се някакви други форми на живот, дето ядът ония първите форми на живот, а на салатката нищо им няма.
Неуписуемо щастие и доволство – хем нищо не свърших, хем пришълците ще бъде изядени. Естествено, мога и други разсъждания да измислят по темата, ама на кой му пука – важното е, че аз мога спокойно като принцеса да стоя на терасата и си хубавея, а работата няма нужда винаги да я вършя, все ще се намери някой с удоволствие и апетит да се погрижи за моя телесен и душевен комфорт"
