Когато си майка на 3 деца, трябва да имаш определена философия за живота, за да успееш да... оцеляваш. Може би това е възглед, който мнозина ще приемат за странен, други ще възкликнат тихо наум, за трети пък може да е промяната в мисленето, от която имат нужда. През шегата и разбирането на живота в пълния му натурализъм, Юлия разказва за това как отглежда тиквички на балкона си. Посмейте се! И помислете...
"Последните няколко дена, докато си пушех на двора, забелязах присъствието на организми от животински произход върху прекрасните, чудесни ми салатки. Тия същите, дето от бебета семенца гледаме с децата - садене, разсаждане, поливане, плевене (понякога) и много говорене (винаги). Тия дето, с толкова труд им намерих красива пръст от гората, купувах им ако от калифорнийски червeи, защото съм био-еко-меко-последния-да –затвори-вратата и т.н. Та някакъв живот тръгнал да живее и се развива там, на моите салатки, видиш ли. Ядосах се... Обаче... Ядът си е яд, ама има една друга сила в мен, дето е определено по-могъща от него... Мързелът... Всъщност аз му викам състояние на изключване, почивка, релакс... велика работа – направо на една крачка преди нирвана ли беше, абе имаше една друга по-силна дума, дето пишат по великите книги за нея, ама аз нали съм обикновено момиче, не мога да я запомня и не мога да я кажа.... пък и май никак не е точно това.
Та този мързел почва да ми говори: Сега къде ще четеш кво се прави, то ще трябва нещо да се прави. я да се пръска, я механично.. що не си стоиш и да си пушиш в двора, то ще си покаже... пък и децата искат кученце за домашен любимец, то почти същото, може да им го покажеш тоя живот.. е едва ли ще му се радват като на кученце, но пък тъкмо ще наблюдават природата... колко полезно за тяхното развитие...
Та тей.. наблюдавам си животеца на салатките ми, наблюдавам си и уникалния мързел – колко е полезен – хем нищо не правя, хем велики мисли се раждат в иначе красивата ми главата, която даже не е и руса.. само и само да не направя едно излишно движение... и тей де... почивам си аз и се въздържам от всякакви действия по въпроса с въпросния живот. Докато днес воала... какво да видя.. мързела ми взел да ражда, опа да унищожава: появиха се някакви други форми на живот, дето ядът ония първите форми на живот, а на салатката нищо им няма.
Неуписуемо щастие и доволство – хем нищо не свърших, хем пришълците ще бъде изядени. Естествено, мога и други разсъждания да измислят по темата, ама на кой му пука – важното е, че аз мога спокойно като принцеса да стоя на терасата и си хубавея, а работата няма нужда винаги да я вършя, все ще се намери някой с удоволствие и апетит да се погрижи за моя телесен и душевен комфорт"
