На 29 февруари преди 220 години е роден Джоакино Росини –
най-големият веселяк от всички италиански оперни класици. Приятно ми е да ви споделя, че денят на премиерата на операта му "Севилският бръснар” съвпада с този, в който моя милост е роден – 20 февруари, но не през 2011 г. де, а в далечната 1816 г.
И той като мен още от най-ранно детство проявява своя талант и любов към музиката. Знаете за моята слабост към ударните инструменти и старото пиано.
Забележете,
първата си опера Джоакино написва още преди да навърши 20 години. Удивително, нали? А по-нататък неговите опери (общо 38 на брой) завладяват сцените по целия свят.
С Росини си приличаме и по нещо друго –
и двамата от рано проявяваме афинитет към кулинарното изкуство. Както оперите, така и рецептите му са обичани и горещо предпочитани, а популярността му продължава да се увеличава с течение на времето и до днес. Той дори кръщава една от инструменталните си пиеси с апетитното име "Четири закуски и четири десерта за пиано”.
Слънчевият характер и жизнелюбив нрав на Джоакино
се проявяват в красноречивите названия и на други негови творби: "Няколко дреболии в албум”, "Болкоуспокояваща музика”, "Албум за възрастни деца” и т.н.
Независимо, че eдно от най-значимите му произведения
- последната му творба "Вилхелм Тел”, е в областта на сериозната опера, многоуважаваният от мен Джоакино Росини до края на живота си и до ден днешен остава ненадминат в комичните си опери, венец на които е "Севилският бръснар”.
Не бих искал да прозвучи прозаично, но хубавата музика може да се познае по това, че въздейства на мъничките човечета като мен понякога разпускащо, друг път развеселяващо, но винаги благотворно! Да, такава е музиката на великия Росини. Обичам я!
Благодаря ти, приятелю Джоакино! :)
