" Деца, когато настъпи моментът да се покажем на голяма сцена, трябва да знаете, че това, което ще изпитате преди да се качим и след като слезем от нея, е единствено и неповторимо по рода си изживяване! ”
Вярвам, че всеки, който е изпитал това чувство, ще се съгласи с мен.
Да бъдеш на сцена е привилегия, а да изживееш сценичната треска е чувство, което води до пристрастяване. Продължаваш да искаш отново и отново да си под светлината на прожектора.
Трепетите в свития стомах, мислите, които преминават за секунди - дали ще ме хареса публиката, дали ще се представя добре, ще получа ли заслужени аплодисменти?!:) Всичко това не може да се сравни с нищо друго от сивото ежедневие!
Насладата, която изпитват децата след представяне
Адреналинът и емоциите до такава степен са в кръвта им, че чувам как един през друг викат: "Госпожо, искаме пак на сцената... Може ли още веднъж да излезем... Защо само един път се случва това?” :)
Ммм дааа, именно това е начинът, по който сцената те омагьосва.То се случва един път, защото всеки следващ път е различен и неповторим. Знаеш, че трябва да дадеш всичко от себе си, целият труд който си положил, и най-вече да бъдеш горд, че си стигнал до тук!
Подготовката за един кратък миг на сцената е дълга и уморителна. Този миг не може да се повтори никога по същия начин, по който си го представил в момента. Дори за професионалните балерини и балетисти, които ежедневно изнасят своите спектакли, всеки път изпитват различна емоция и изживяване.
Старая се да обяснявам на децата, че когато се качат на сцената, ще завладеят и пренасят публиката в приказен свят, в който те ще са главните герои. А това ги прави различни и докоснати по-специален начин от ръката на съдбата.
Сцената - опияняваща и плашеща!
Не всички деца, а и големи, успяват да преодолеят сценичното напрежение. На концертите, които организирам за представянето на децата в края на годината, съм виждала как родители и учители настоятелно умоляват и тикат ревящите деца да се качат на сцената.
Безспорен факт е, че всички (родители и учители) искаме те да покажат своите умения, но не винаги и не всички малчугани са готови на такова предизвикателство. Понякога трябва да имаме повече търпение.
Особено за малките деца и по-притеснителни душици сцената изглежда огромна (което е и факт!) - осветена с големи "лампи” (прожектори) и дълбоки черни коридори (кулиси), които, като че ли са готови всеки момент да ги погълнат и след това да ги изхвърлят на сцената. Всичко това, повярвайте, е стряскащо, особено за тези, на които им предстои първа подобна изява.
Имала съм и случаи, в които детето казва: "Страх ме е, страх ме е от публиката, от всички тези хора!” или " Ами, ако се изложа и забравя всичко!"
В такъв случай, колкото и да съм го успокоявала и да съм обяснявала, това не помага. Трябва да знаем, че моментът затова дете още не е настъпил. Хубаво е да бъдем търпеливи. Ако настояваме то да се покаже на всяка цена - уплашено и ревящо, може това да му остане като травма за цял живот. Кому е нужно всичко това?!
Като преподавател, месеци преди сценичната ни изява започвам да уча децата как не трябва да гледат в публиката, не бива да търсят с поглед своите родители и да махат с ръка. А ако имат страх от публиката, да си представят, че там, отпред, има много наредени дини. Трудно постигам успех, но не е невъзможно! :)
За да успеете да накарате децата да се качат без проблем на сцена, има едно важно правило, което поне на мен ми е помагало - те трябва да знаят, че не са сами! Повтаряла съм им хиляди пъти, че аз ще бъда скрита зад кулисите, ще ме виждат само те и винаги ще бъда до тях! Това им действа успокояващо. Те имат нужда да знаят, че подкрепата на учителя е като допълнителна сила в толкова важен за тях момент.
Не се отказвайте, а бъдете търпеливи.Повярвайте ми постигала съм големи успехи точно с такива деца, благодарение на търпението и не спиращите разговори с тях.Те в един момент ще покажат своята същност пред всички и това няма да бъде плахо!
А този успех е най-сладкият! :)