Не мисля, че съществуват някакви особени правила,
с които да научим малкия любопитко да се облича сам. Наблюдавам, че стремежът на моя мъник (малко над годинка и половина) към самостоятелност е много по-изразен от всеки друг път. Наред с желанието му да се храни сам, да играе сам, проявява жив интерес и към явно много интересните за него процеси на обличане, събличане, обуване на обувките и чорапките, събуване и т.н.
Констатирала съм, че може би има някакви похвати, които са близо до правила, и които да помогнем на малчугана в неговия път към самостоятелност, в това число и в намерението му да се издокара с нова премяна.
Например, когато обличам малкия,
му показвам и назовавам последователността на действията си – "първо едната ръчичка, хайде сега другата, дай сега да закопчаем копченцата". Идеята е детето да участва активно в процеса на обличането. Най-лесно става това, като му внушавам, че и преобличането, и преобуването са забавна игра, в която той е главният герой.
В процеса на играта е важно да поощряваш мъника, особено в случаите, когато прояви инициатива. Не пестя похвалите дори и за най-малките постижения. Да речем... закопчано копче – нищо, че е на криво.
Е, имало е и случаи,
когато неизвестно защо палавникът напълно отказва дори да пробва сам да си обуе пантофките или да си сложи шапката дори. Правилото тук е да не го насилвам. Приемам, че просто моментът не е подходящ за "обучение”.
Имам си един извод,
че и за двамата е приятно да се учим взаимно, но само тогава, когато това доставя удоволствие и интерес на малкия господин. Пък и трябва да знаем, че рано или късно детето ще се пребори с трудностите и перфектно ще усвои всички тънкости на преобличането.
