Бавно и почти незабележимо

временцето започна да се променя. Утрините и вечерите след залез захладняха, а денят, или времето за сериозните занимания – игрите, пакостите и пътешествията, стана по-малък, по-късичък. Когато най ми се играе, започват да ме приспиват (или поне правят опити). Ритуалите по обличането и събличането се поусложниха...

Започнаха да се чуват и приказки

за студено, за влажно, за сняг, дори за зима. Всичко това би трябвало да ме понатъжава или поне да внушава известна меланхолия... Но, да си призная... няма такова нещо! :) Високите градуси на лятното настроение не са мръднали. Продължавам да съм лесно запалим, любопитен, жаден за нови места, нови игри, нови срещи и... вълнения. Засега не ми липсват. Наскоро ходих на гроздобер и забележете,

участвах в "сътворението" на младото тазгодишно вино!

Още не съм го опитал, но както пише в добрата стара книга на книгите "има време за всичко и срок за всяка работа под небето."

Сега "божуле"-то още ври, кипи, ферментира и не става дори за дегустация. Но пътят му е един – да се укроти, да се избистри и да стане рубинено и наситено с летен плодов аромат и слънчев привкус на музика и сладост... Тогава, кой знае, може да топна малкото пръстче и да си близна?

 

Междувременно душицата ми се радва

на разкошната тържествена и топла есен. Аромати с вкус на зрялост и печена тиква, мелодия от цветове, звучаща в старо злато и червено, в охра и зелено – празник за сетивата и чувствата! Неописуема е възхитата ми от съвършенството и красотата на природата, от особеното очарование на есента. Неслучайно наричат есента сезона на поетите...

Е, както дори и през лятото, има си го и ежедневието

Времето си иска своето. У дома настъпват известни изменения в дневния ми режим, промени и подготовки, почистване, зазимяване на дрехи, местене на саксии и т.н. Мен специално малко по-силно ме заинтересува попълването на гардероба с подходящи за сезона нови тоалети и обувки. Само преди дни се сдобих с разкошно есенно-зимно яке за юнаци между 3 и 4 години, коeто ако не смятаме ръкавите, е като излято по мен. Не оставайте с впечатление, че съм с много по-едър ръст от нормалния за възрастта ми – без 4 месеца почти 2 годишен. Ако разрешите малък коментар и тук. Това, че дрехата ми е по мярка, вероятно се дължи на търговски трикове – за да увеличат оборота си, често производители и търговци предлагат дрешки, които бързо умаляват или още при закупуването си вече са малки. Да, ама малък Мишо не е вчерашен и знае старата мъдрост – купи си по-голяма дрешка, та да си я поносиш поне два сезона.

Един-два дни поразстъпвах и новите си сини ботушки, както пее обожаваният от мен Елвис, но и за тях е още топло и рано. Между другото и те са "солени", но това е качество, както знаем, полезно през зимата. Носят се слухове и за ново пуловерче, но вероятно ще се изчака някой празничен повод. А, като споменах за празник, се сетих за наближаващия ми за втори път имен ден. На Архангелов ден ще празнуваме най-личните мъже вкъщи: аз – малък Мишо и дядо ми – голям Мишо.

Колкото до подаръците,

във финансово отношение разбираемо съм с известни ограничения. Може да се каже обаче, че в сърдечно и емоционално отношение съм мултимилиардер. Затова ми е изключително лесно да приготвя за всички, даже и за мама и баба, които не са именички, почерпка и щедри подаръци – по едно голямо кюлче обич, опаковано в любов и доброта!

Целувките са допълнителен бонус :)

Ваш малък Михаил