Станах категоричен!
Допреди няколко дни бях убеден в древната истина, че нищо в света не е напълно бяло или напълно черно. В живота нещата така се случват, че и бялото, и черното имат нюанси. Същото се отнася дори и за сивото. Затова и винаги, когато ме питаха нещо, отговарях уклончиво. Или, меко казано, неопределено, двусмислено даже, с интонация или просто давах да се разбере какво е становището ми, без да бъда категоричен. Но големите, като че ли, понякога трудно ме разбираха и често се достигаше до комични ситуации. Имаше моменти, когато аз, например, не исках да бъда къпан, или пък не бях гладен, но поради недоразумения или криво разбрано мое (не)съгласие, често ме сполетяваше точно обратното на това, което желаех.
Но... ето че навъртях цели двадесет и един месеца,
и реших, че е назрял моментът да се чуе и моята дума. Човек трябва да бъде пределно ясен понякога, за да убеди големите в настроението или в изискванията си. Ето защо от известно време вече се налага да бъда абсолютно точен и категоричен. Казвам "Ннне", когато трябва, и "Дааа" – когато ми харесва... или пък обратното... Изненадващо защо, това радва големите?! Може би, защото съм по-лесен за разбиране, хм...
Но, колкото и ясен да съм, оказва се,
че понякога на моето "Не" или "Да" им липсва достатъчна тежест. Все още се чудя на какво се дължи това? Трудно ли схващат или големите са си просто едни големи инати? Абе, изобщо светът на големите като че ли е обърнат наопаки. Ако е до инатлък, още не знаят кой имат насреща си. Така че... засега се опитвам да съм послушен, но и пределно пунктуален. За мен не-то е Не, а да-то Да, придружено с широка усмивка, бурна радост и шумен аплауз. Това трябва да разберат големите...
Обидно е, когато се правят, че не ме разбират
и тогава прибягвам към нетрадиционни методи – рев, хълцане, сълзи, сополи и такива работи. Например, когато искам разрешение да пусна нещо порцеланово, стъклено или кристално по-отвисочко, за съжаление нито един път не съм получил подкрепа, съмишленост или одобрение. За мен такова отношение си остава загадка...?!
Но, слава богу, тези случаи са по-нарядко
Не че ми угаждат, но аз съм смирен, търпелив, умен и бързо ми минава. Знам, че в края на краищата се получава така, че разумът надделява и всяко мое желание рано или късно е изпълнено. Естествено, имам неизчерпаем запас от номера и фокуси от типа на настоятелни възгласи, малко крокодилски сълзи и магарешки сърцат инат, чрез които мога да ги накарам да изпаднат до ръба на нервна криза. Разбира се, не това е целта ми, но като разумен и деликатен подрастващ младеж, поставям разбирателството над дребните различия и несъгласия. А ние всички се нуждаем от него!
Категорично Ваш Мишо :)
