Милувката – колко нежност и съвръшенство
се таи в този така красив, така изящен израз на майчината привързаност. Милувката – материален израз, събрал в същността си цялата прелест на най-великото чувство – любовта, която една майка може да изпитва към своята рожба.
Милувката – неописуемо е усещането,
когато приведена над креватчето на моето мъниче, или в онези мигове, когато то кротко лежи в топлата прегръдка на майчините ми ръце, прокарвам нежна длан по фината пухкавост на малките бузки.
В онези тихи минути на съзерцание,
когато впивам очи в детското личице пред себе си, погълната от невинността на бебешкия поглед, сякаш все повече и повече се приближавам до една нова вселена – все по-истинска, все по-мъдра. Вселената, бликаща от две мили детски очи, отправили към мен взор, изпълнен с вяра и доверие.
И няма как всичко това да не ме възхити, да не ме захласне по чудото, наречено Живот, по онова мъничко сияещо с чистотата на душата си същество, което един ден ще се превърне в голям човек със свои
страсти, мечти и стремления
И няма как, аз, като родител, да остана безразлична към развитието, възпитанието и израстването на това така крехко и изящно създание.
Милувката – този най-съкровен миг на съприкосновение с твоето дете
е мигът, когато разбираш, че си достигнал до една нова, по-висша фаза от своя живот, до чудото на осъзнаване за смисъла на битието; на прозрение в красотата и мъдростта на едно така
истинско и съвършено чувство – майчиното
Милувката – сюблимния момент, в който разбираш, че докато даваш от себе си, получаваш стократно пъти повече. Тогава осъзнаваш как едно толкова малко същество може да те научи на едни толкова важни и значими неща от живота – на чувства като съпричастие, състрадание и съпреживяване;
да те обогати и съхрани като родител, личност, човек
Ето така, вглъбена и унесена в подобни размишления, осъзнах колко важно е, като родители, да отделяме необходимото време и внимание на своите деца, без да се опасяваме, че така ще ги разглезим. Напротив, важно е да се отбележи, че именно
ласката е онзи начален момент,
старта, с който да започнем открито да изразяваме своята обич и привързаност към тях, да им говорим и пеем с нежност и вдъхновение. Осъзнах колко важна за детето, за неговото духовно израстване, за неговото психическо и физическо укрепване, е проявата на любов.
Особено в онази така крехка възраст, когато малкото човече е най-възприемчиво към емоциите; когато тепърва опознава и навлиза в една нова среда, изпълнена с непознати за него до този миг усещания, с всестранни светлини и звуци, толкова различна от топлия уют на майчината утроба, то най-много изпитва нужда от нежност, сигурност и утеха.
За жалост, колко лишени от тях са децата без дом, без семейство
И колко важна е проявата не само на майчината, но и на бащината любов.
От личен опит мога да сподля как грейва личицето на моето бебе, когато неговият татко се прибира у дома. А когато той го прегърне в обятията си с
онази плаха, но възторжена бащина нежност,
крехкото мъниче приветства своя татко с най-разтапящия звучен бебешки смях. Цялата тази картина всеки път предизвиква у мен невероятно красиви и силни чувства на умиление, неописуемо щастие и вълнение.
Именно откритото изразяване на родителските чувства чрез нежните милувки и ласки е разковничето, което ще изгради най-важното чувство за развитието и израстването на един човек – чувството на доверие
Доверие към родителите, позитивно отношение към хората и човешките добродетели
Затова, нека не се боим от прекаленото внимание и ласки, които не рядко потискаме от страх да не разглезим своите деца, а да ги даряваме с тях по-често. Защото, искрено вярвам, като майка, че тъкмо това е така търсеният от всички нас път към хармонията. Хармонията между родители и деца, между човек и общество.