Вървя си през парка и си мисля... Понякога се усещам, че само вървя. Не спирам само за да мисля, защото е тъмна-тъмница, около 20:00 часа и се очертава поредната вечер, в която ще се прибера, ще хапна и ще заспя. Така че бързам. И не спирам да мисля...
Добре... когато се роди дъщеря ми, ще взема 15 дена бащинство. 15 дена на фона на един живот са нищо, но да речем, че... пак е нещо.
После пак ще излизам сутрин рано и ще се прибирам в 20:00, когато бебка вече ще заспива. Остават ми съботите и неделите, а тя остава основно в компанията на майка си...
И така както го мислих, измислих, че това всъщност е един много добър вариант. Ако трябва да избера човек, който да възпитава детето ми и да бъде по цял ден с него, това би била майка му. И това, че ще бъдат двете заедно може само да ме прави щастлив.
Нямам нищо против чуждата помощ. Приветствам всички лели и баби, които ще помогнат с чистене, готвене и грижи при нужда. Но не и с непоискани съвети! Детето си има родители, които да го отглеждат и възпитават.
Наскоро прочетох за странен случай - бебе на 10 месеца, което се отнасяло негативно към всичко и всички около себе си – хвърляло дрехи, играчки, плачело, тръшкало се... Майката търсеше съвет на психолог. След подробен преглед на ситуацията, се оказало, че човекът, който основно се занимава с отглеждането на бебето е неговата баба, която била изключително песимистично настроена към всичко в живота си. И само не си мислете – на 10 месеца какво ли разбира това дете! Защото децата са особено сензитивни и усещат всяко настроение и специфично отношение от хората.
Така че наистина внимавайте каква компания ще изберете за детето още от първите му дни. Съвета за боба също е хубаво да не се пренебрегва!
