Ако някога сте се чудели дали представите за ролите на жената и мъжа са естествено заложени у човека или са въпрос на възпитание и насадени от обществото предразсъдъци и стереотипи, ето един много интересен отговор от една майка, която обича да чете на дъщеря си:

Моята 5-годишнa дъщеря настоява, че Билбо Бегинс е момиче.

Първият път, когато направи това твърдение, й възразих. Част от забавлението да четеш на собствените си деца, е в споделянето на любимите герои от твоето собствено детство. А в историята, която знаех и обичах аз, Билбо е момче. И хобит, разбира се.

Но дъщеря ми беше твърдо решена. До момента историята вече много й харесваше, само дето "Билбо определено е момиче". Така че бих ли могла от тук нататък да чета книгата по правилния начин?

Поколебах се. Представих си как Толкин се обръща в гроба. Представях си зли писма от собствениците на правата за книгите му. Представях си как историята се загубва в половите различия, също както джуджета в Мраколес .

Тогава си помислих : Ама, какво, по дяволите , това е просто едно местоимение. Дъщеря ми иска Билбо да бъде момиче, така и ще бъде.

И знаете ли какво ? Превключването беше лесно. Билбо, оказва се, е наистина страхотна героиня. Тя е силна, находчива, скромна, забавна и използва ума си, за да бъде истинско бижу. И може би най-важното - полът й не е проблем за нея или за когото и да било другиго в книгата.