Сватбите обикновено започват с марш, бяла рокля и цветя. Тяхната започва със звън на хлопки и пулса на стотици сурвакари в сърцето на Перник. Сред магията на Сурва Иво и Виолета си казват „Да“. Тяхната сватба е естествено продължение на една история, започнала преди повече от шестнайсет години.
Сред маски, сурвакари и живата енергия на традицията Иво и Виолета се женят по начин, който не е просто различен – а дълбоко личен. Те съзнателно бягат от блясъка на типичната сватба. Не търсят ефект, а смисъл. А сватба по време на Сурва не е правена в над 60-годишната история на сурвакарските игри. Тяхната става първата.
Всичко започва като шега
„Ама вие сериозно ли не сте женени?“ – пита бъдещата им кума.
„Точно това ми трябваше в онзи момент“, признава Иво и допълва, че моментът за сватба вече е бил узрял в съзнанието им, а въпросът на бъдещата им купа ги е побутнал да го направят.
Шегата постепенно започва да се превръща в истина. Кумата вече е известна, а кумът се предлага сам. Кметът на родното село на Иво – Еловдол – негов приятел от детството, застава зад идеята и я превръща в кауза. Започва година подготовка, срещи с Община Перник, организация, каквато празникът не е виждал.
Село Еловдлол, което е с около 70 постоянни жители, успява да събере близо 160 участници в групата си по време на фестивала в Перник тази година.
„Това показва колко жива е традицията, когато хората я носят в себе си“, разказва ни Иво. Виолета поръчва специално народна носия. Всичко останало вече съществува – духът, хората и връзката.
„Не искахме блясък и суета“, казва тя. „Искахме земност. Искахме да е истинско.“
И точно така се случва – без суета, без стрес и очаквания, в прегръдката на традицията двамата си казват най-категоричното „Да“.
Тяхната история
Те са заедно от 2009 година – повече от шестнайсет години любов, преминала през разстояния, предизвикателства, чакане и сбъдване. Днес живеят и работят в София. 44-годишният Иво е консултант и мениджър на проекти, а Виолета (39) се занимава с бизнес развитие в държавна компания, свързана с индустриални паркове и зони. Имат син и дъщеря – двете им най-големи победи.
Историята им започва в Девин, покрай националния празник 3 март през 2009 г. Тогава Иво танцува в ансамбъл и е на кратка почивка с приятели. Виолета решава в последния момент да тръгне след тях – влак до Пловдив, кола до Родопите, пристигане почти на тъмно. Първата вечер дори не успяват да разговарят истински.
„Не е любов от пръв поглед“
И двамата са категорични – любовта се появява по-късно. „Не мога да отрека, че не ми е направил впечатление тогава, но след като се запознахме, измина известно време, докато официално станем двойка“, признава Вили.
Минава време – „щуро, емоционално, понякога объркано“, в което се опознават, преди съзнателно да изберат да бъдат заедно. От деня на запознанството им обаче остава един малък и много личен ритуал.
„Първото ни официално запознанство е на 01.03. и от тогава си спазвам традицията да му подарявам всяка година мартеницата, която съм му подарила тогава.“
Предложението за брак
Случва се в Белград, където по това време е командирован Иво. Предложението е добре планувано и подготвено - в изискан ресторант, в тиха и уютна обстановка, без излишна показност.
„Имаше пръстен, разбира се, но без традиционното коляно... някак си не ми е много българско, все пак сме от балканите и сме малко по-мъжкар.. Бяхме в много известен ресторант, в тиха и уютна обстановка, без излишни показности. Предпочитам такива моменти да са по-интимни и истински“, спомня си Иво за личния момент.
Децата – най-голямата им победа
Пътят към децата им не е лек. Минава през изпитания, през чакане и надежда. Именно затова днес ги наричат осъзнат избор и най-голямата си ценност.
„Най-важното е да бъдат добри“, казват и двамата.
В тях виждат себе си – живи, свободни, понякога диви. Но се стремят да им дадат онова, което вярват, че остава за цял живот – доброта, отговорност, търпение.
Корените
За Иво и Виолета е важно и да предадат традициите на своите 2 деца. Неговите корени са в пернишкото село Еловдол – място, чиито девиз е „С дълбоки корени“. Там Сурва не е фестивал, а жива памет. Дядо му е сурвакар, а традицията се предава не с думи, а с участие. Дори когато години наред живее в чужбина, Иво почти никога не пропуска празника.
„Това не е просто обичай. Това е идентичност“, казва той.
Сватбата на Иво и Виолета показа, че любовта може да бъде отпразнувана по различен, но смислен начин – в синхрон с корените и общността.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
