Цветомира Йоцова е майка на четири деца, биолог по професия и собственик на библиотеката за слингове и ергономични раници „Вълшебен възел“. Животът ѝ винаги е бил свързан с природата – работата ѝ като консервационен биолог по опазване на лешоядите я води „по терен“ из планини и диви места. „Реално винаги съм била в движение. Планинарството като хоби е било странично занимание“, споделя тя.
Семейството прекарва 12 години в малко село в Източните Родопи, а в последните две живее в Североизточна България. Родопите обаче продължават да са честата им отправна точка.
Мусала с бебе на 44 дни
Цвети изкачва най-високия ни връх Мусала с най-малкото от децата си - Тео, когато той е едва на 44 дни.
„Имам едно качване навръх рождения ден на големия ми син Никола. Когато той стана на 1 година, решихме точно за рождения ден да го качим на върха. Така че освен с бебе Тео на 44 дена, имаме качване и с бебе Ники на годинка. Само че тогава го качихме с лифта до Ястребец, а с Тео изцяло пеша отдолу от Царска Бистрица.“
Самото изкачване не е било никак лесно, споделя Цвети: „Да си призная, началото ми дойде в повече, бях позагубила форма. И до хижа Мусала откровено бедствах и правех планове за самоотвод. Бебето, обаче, не ми сътрудничеше, тъй като спеше сладко и сучеше в ергономичната носилка. И не можех да се оправдая с него. След хубава почивка с хапване на хижата, се преродих и нагоре нищо ми нямаше.“
Тео преспива по-голямата част от прехода в носилката. „Възрастта му позволяваше да бъде носен в хибридна раница със закопчаване под дупето. Така запазваме окръглянето на гръбчето, така важно в тази възраст.“
За разредения въздух и притесненията
Най-честият въпрос, който Цвети чува, е за разредения въздух на височина, а полярните реакции в социалните мрежи са свързани именно с този компонент от изкачването.
„Това всъщност предизвика доста полярни реакции публично. Първо, искам да отбележа, че моят спътник е изключително опитен планинар и планински спасител. Второ, имахме някаква адаптация в планината предните дни, не сме се качили от морското равнище, та на Мусала. Трето, през цялото време следяхме бебето с готовност да свалим височината, ако то е в някакъв дистрес. Четвърто, все пак Мусала не е Еверест и пето, аз съм опитен родител, не отивам за пръв път в планината. Наясно съм, че не всичко е на всяка цена.“
И допълва философията си: „Вярвам в максимата за щастливи родители => щастливи деца.“
„Не е героизъм, просто е част от живота ни“
„Върхово “, казва Цвети за усещането да се качиш на най-високия връх с бебе на ръце. „Честно казано, не го считам за някакво постижение и героизъм. Просто е едно от приятните и любими неща, които правим, и в които интегрираме и децата си. Защото животът не спира с появата на деца.“
Днес малкият Тео вече е на 2 години и 2 месеца. Има пет планински първенеца и още няколко други върха – Вихрен, Ботев, Черни връх, Орфей. "Надявам се скоро да започне на самоход да ги качва. Дава добра заявка за това.“
Какво съветва всички родители планинари
Цвети е убедена, че нищо не е на всяка цена: „Подготовка, проучване и нищо не е на всяка цена. Не се надценявайте. Напишете си домашното. Важно е времето заедно и след природата, а не постиженията.“
- Правилата за безопасност си важат с или без деца – подготовка, добра екипировка, челници, вода, храна, дрехи, зарядни, известяване за маршрута, планинска застраховка.
- Избирайте леки терени, за да натрупате опит.
- Ако нещо не е наред, прекратете.
- Проверявайте прогнозите за времето
- Носете резервно облекло, слънцезащита, щеки, спрей за мечки, ако сте в такъв район.
Родителство и самостоятелност
Цвети е позната и като привърженик на бебеносенето и на „привързаното родителство“. За нея границите са важни, но се поставят с любов и уважение. „Много хора погрешно възприемат привързаното родителство като свободия или липса на граници, но то е всичко друго, ала не и това. Напротив, границите са безкрайно важни, но очертани с любов и уважение, навреме (!!!) и гъвкавост.“
Един от принципите ѝ е децата да се учат на самостоятелност чрез реални умения:
„Конкретно рязането с нож е възможно на всяка една възраст. Естествено, не връчваш на едногодишно остър сатър, а затъпено ножче, дори пластмасово или дървено, с което да разделя меки плодове. Сега, доста години по-късно, смятам че бера плодовете на това отглеждане. Самостоятелността не означава от малки да ги хвърлим в дълбокото, а да ги поставяме в подходящи условия, под наблюдение, според възможностите им.“
За други майки може да звучи екстремно да пътуваш сама с четири деца със самолет, влак или автобус. Но за Цвети това е част от ежедневието: „Май доста пътувам сама с тях – страната и чужбина, палаткуваме, правим преходи в планината.“
Вижте във видеото величествените гледки над Черни връх, които се откриват от полет с дрон:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
