В началото на втората си година бебе Мишо преоткри радостта от играта
с играчки, които преди това не предизвикваха особен интерес у него. Установих, че сме поизбързали с купуването на някои от тях. Истината е, че играчките трябва да са съобразени с възрастта, степента на развитие, интересите и желанията на детето.
Добрите стари, захвърлени по-рано, играчки с механизми
най-после заеха подобаващо място в забавленията ни – танцуващият далмантинец Понго, пеещата кукла Олимпия, влакът с ключето и т.н. Към тях се присъединиха новите любимци: Шрек, който се разглобява, нанизва и разнизва на рингове и голямата кутия с дървени кубчета и пирамиди. След около месец забвение изоставената проходилка отново възвърна позицията си на интересна и желана играчка. Този път обаче в ролята на возило за бутане, натоварено с приятелите от домашния зоопарк. Същата завидна участ си спечели и лятната количка по време на разходка.
Участието на мама и/или тате в игрите вече е приоритет
С още по-голямо увлечение и захлас бебе Мишо рита и подава топката. Хвърляне, гонене, търкаляне, сглобяване и разглобяване – само да имаш време. Водени от максимата, че чрез играта детето опознава света – има или няма, време за Мишо и игрите с него задължително намираме. Аз самата забелязвам как игрите му стават все по-устойчиви и придобиват целенасочен характер. Наблюдателността му се развива, обогатяват се представите му за околната среда, както и способността му да подражава на възрастните. Все предпоставки за възникването на нови форми на игра. Мишо вече храни мечо Пух с лъжица, вечер завива всички – и будни, и заспали – с одеалцето си, и даже им пее за лека нощ.
Явно на тази възраст детето, освен че усъвършенства своите движения,
задоволява по-успешно и нарасналата потребност от активност и самостоятелност. С новите играчи и игри не може човек да не забележи, че има напредък в сензорните способности на детето, а оттам и видимо развитие на вниманието, наблюдателността, паметта и в крайна сметка – в мисленето.
Настъпването на топлите месеци
пък предполага и по-честото извеждане на Мишо навън. А прекият му контакт с околната среда със сигурност ще улесни сближаването и общуването му и с един друг вид играчки – тревички, шишарки, камъчета, пясък, цветя и т.н. Може би няма по-естествено и по-благотворно влияние върху развитието на всеки малък откривател от близостта и общуването му с природата.
