Статията оригинално е публикувана на 19 март 2014 г., обновена и допълнена на 21 октомври 2026г.
Синдромът на Аспергер е специфично неврологично състояние от семейството на аутистичния спектър. Счита се, че той се появява най-често в края на втората и през третата година на детето. Защо обаче при всяко мъниче се проявяват различен набор от симптомите му, няма точен отговор.
Как се поставя диагнозата днес: аутистичен спектър
Днес синдромът на Аспергер обикновено не се поставя като отделна диагноза в съвременните диагностични класификации. В DSM-5 той е включен в разстройството от аутистичния спектър, а в ICD-11 на Световната здравна организация също се използва диагнозата разстройство от аутистичния спектър.
Диагностиката не се основава на кръвен тест или друго единично лабораторно изследване. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ CDC специалистите оценяват историята на развитието, поведението и начина, по който човек общува и взаимодейства с околните.
При децата оценката включва информация от родителите, наблюдение на социалните и комуникационните умения, медицинска история и преценка на развитието. При възрастните се вземат предвид настоящите особености, проявите в детството, ежедневното функциониране и възможните съпътстващи състояния.
Както подчертават NICE - Националния институт за здраве и клинични постижения в насоките си за диагностика при възрастни, нито един специализиран тест не трябва да се използва самостоятелно за поставяне на диагноза. Целта на оценката е не само да се установи дали човек е в аутистичния спектър, но и да се разберат индивидуалните му потребности и необходимата подкрепа.
10 признака, по които лесно можем да разпознаем наличието му при децата
1. Фиксиране вниманието върху една дейност
Много деца със синдром на Аспергер се увличат по определени интереси и занимания. Те обсебват вниманието на детето върху себе си толкова силно в продължение на часове. Ако забележите, че детето ви е склонно да се концентрира дълго време върху определен предмет (например върху една и съща играчка), и всеки опит да го откъснете от него среща неуспех, твърде вероятно е детето да има синдром на Аспергер.
2. Синдром на малкия професор: какво означава?
Обикновено синдромът на Аспергер най-лесно се разпознава чрез напредналите за възрастта на детето вербални умения. В повечето случаи обаче това явление се отнася само и единствено към определена сфера. Децата със синдром на Аспергер могат да говорят официално от обичайното за тяхната възраст, и в повечето случаи предпочитат да говорят с възрастни. Те демонстрират висока степен на интелигентност, която се характеризира с определени и специфични умения и таланти. Често такива малчугани изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“.
3. Затруднено четене и изразяване
Трудностите в общуването с обкръжаващия свят са друг ключов знак, подсказващ за наличието на синдрома на Аспергер. Тези деца изпитват затруднение при словесното изразяване на мисълта си, но не и нежелание да общуват (за разлика от децата аутисти). Според експертите такова дете по-трудно се учи, когато е в група, което обаче, в никакъв случай не го прави по-глупаво. Ето защо то изисква специален подход, индивидуално отношение и внимание от страна на специалист. В противен случай то лесно може да бъде изолирано от връстниците си.
4. Необходимост от рутинни действия
Много деца със синдром на Аспергер трудно приемат промените. В случай например, ако са прекарвали известно време на едно място, когато дойде време да го напуснат, те могат да изпаднат в състояние на тъга, тревожност и дори депресия. Освен това такива деца могат да изпитват нужда от извършване на определени рутинни действия по един същи начин и в точно определено време. Например едно дете може да не признава пиенето на вода от шише, а само от чаша или обратното. Винаги ще я постави на едно и също място, след което ще последват други действия, характерни със своята последователност - миене на зъбите, оправяне на леглото и т.н.
5. Склонност към емоционални сривове
Ако детето не може да се справи с рутинната последователност, на която държи или има нужда от помощ за такава, а не я получава, то лесно може да се разстрои, проявявайки определена степен на избухливост.
6. Липса на емпатия
Друг признак на синдрома на Аспергер е привидната липса на чувство на съпричастност към другите. Не малка част от тези деца нямат представа, че хората наоколо имат чувства, желания и нужди.
7. Възприемат това, което им се говори буквално
Някои деца със синдрома на Аспергер синдром трудно могат да разберат нещо, което е извън тяхната сфера на интерес или пък им се говори с думи, характери с метафоричната си окраска. Ако някой иска да се пошегува, те ще възприемат чутото абсолютно на сериозно.
8. Необичаен език на тялото
Други признаци на синдрома на Аспергер са необичайни изражения на лицето или пози. Някои деца избягват да гледат в очите другите хора, но има и такива, които се втренчват несъзнателно.
9. Забавено моторно развитие
Забавеното моторно развитие при тези деца се изразява в това, че те по-късно прохождат, по-късно се научават да говорят, да се хранят самостоятелно и да тичат. Срещат трудности при връзването на обувките си или при карането на колело. Поради забавеното си двигателно развитие тези деца не развиват атлетично телосложение.
10. Сензорна чувствителност
Много от децата със синдром на Аспергер притежават силно развита сензорна чувствителност. В резултат на това те могат да бъдат лесно раздразнени и свръхстимулирани от някои външни фактори, като ярка светлина, силни звуци, или крясъци.
Чеклист: признаците при тийнейджър и възрастен
Проявите на синдрома на Аспергер, който днес се разглежда в рамките на разстройствата от аутистичния спектър, могат да се различават според възрастта и индивидуалните особености.
При тийнейджърите може да се наблюдават:
- Трудности в разбирането на социални ситуации, шеги и намеци.
- Усещане за различност и затруднения в отношенията с връстниците.
- Силна привързаност към определени интереси и навици.
- Изтощение от социални контакти и натоварваща среда.
При възрастните възможните признаци включват:
- Трудности при разчитането на езика на тялото, мимиките и тона на гласа.
- Предпочитание към предвидимостта и установения ред.
- Силно съсредоточаване върху конкретни интереси.
- Прикриване или съзнателно компенсиране на социалните затруднения, известно като маскиране.
Аспергер тест: какво показват онлайн тестовете и кога да се обърнем към специалист?
Онлайн тестовете за аутизъм могат да помогнат на човек да разпознае определени особености в поведението си и да прецени дали има основания да потърси професионална оценка. Те обаче не поставят диагноза.
Например в насоките си за възрастни NICE препоръчва при определени обстоятелства използването на краткия въпросник AQ-10 като инструмент за първоначална оценка. Резултат от 6 или повече точки е основание да се предложи цялостна диагностична оценка, но не потвърждава сам по себе си аутизъм.
Според NICE и CDC скрининговите инструменти са само една част от процеса. Положителният резултат може да е свързан и с други особености, а отрицателният не изключва аутизъм.
При трайни затруднения в общуването, социалните отношения или адаптацията към промени е разумно да се потърси специалист с опит в диагностиката на аутизма. При децата първата стъпка може да бъде консултация с педиатър, който да насочи семейството към подходящ екип.
Повече диагнози ADHD и аутизъм не означават непременно повече засегнати деца. Днес се откриват и деца, които по-рано вероятно са оставали незабелязани. Четете повече на svetatnazdraveto.bg тук:
И накрая, един съвет от специалистите – давайте възможност за изява на такива деца. Вслушвайте се в техните потребности, нужди и желания. Те притежават потенциал, за който някои от нас дори и не подозират. Единственото, което се иска от нас, като родители, е да разбираме децата си и да даваме цялата си любов, грижи и внимание, за да ги направим щастливи хора и свободни личности.
Горната информация няма претенции за изчерпателност. Тя е с цел запознаване с някои от най-характерните за синдрома белези. За конкретен медицински съвет, диагноза и лечение, задължително се консултирайте с вашия лекар.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
