Тимъти Арчибалд започва да снима сина си Илайджа, когато е на 5 годинки. Целта му е да документира често странния и неразбираем свят на детето си, което страда от аутизъм. С времето обаче проектът се превръща в нещо много по-голямо – за сина, а и за бащата.
Илайджа е асоциален, обсебен от механичните предмети и има постоянна нужда да повтаря действията си. Първоначалната идея на Тимъти е да заснеме тези често досадни и ежедневно повтарящи се ритуали. С времето обаче проектът се превръща в съвместен - Илайджа започва да е по-ангажиран с процеса и помага на баща си да измисли и организира местата и позите за снимка.
Многото лица на аутизма >>
Тимъти споделя, че този проект (наречен „Echolila”) му е помогнал да разбере по-добре ситуацията, ролята си като баща, но най-важното – да приеме различията на сина си. Навиците на Илайджа, които първоначално го побъркват, напълно променят значението си по време на трите години, през които заснема детето си.
Благодарение на проекта бащата и синът успяват да създадат свой собствен визуален език, който им помага да общуват един с друг, дори и без да имат думички, които и двамата да разбират. И още нещо - Илайджа започва да получава подкрепа и положително отношение към ритуалите и навиците си, а отгоре на това вече може да ги споделя с баща си. Може и да звучи невероятно, но самият той започва да снима.
