Родителите му го наричат „нашият нежен гигант”. На 6 години, Митко е доста едър за възрастта си, но не може да убие и муха. Той е плашлив и срамежлив във всяка една социална ситуация – от играта с другите деца, до общуването с родителите си. Любимото занимание на Митко е да скача на трамплина в задния двор с часове. Изглежда, че той живее в свой собствен свят и почти никога не можеш да го чуеш да обели и дума.

Само на 4-годишна възраст, Кристиан вече може да ви разкаже абсолютно всичко за цикъла на живота и миграционните потоци на пеперудите „монарх”. Дори сам се е научил какво е фотосинтеза. Въпреки че е интелектуално надарен, Криси изпитва огромна трудност при воденето на адекватен диалог. Вместо това, той предпочита да ти изчете лекция по въпрос, от който е обсебен и много запознат, като пеперудите или графика на влаковете.

Русичка, със сини очи - Елена е само на 3 години и буквално пращи от енергия. Винаги тича неуморно из къщата и неспирно пляска с ръце. Тя има странния навик да повтаря казаното от хората – същите думи, дори същата интонация. Може да изрецитира цял диалог от някое от любимите си видеа на Дисни, след като го е гледала само веднъж.

На 2 годинки, Георги, който в началото бе разхвърлян и хвърляше играчките си из цялата стая като повечето деца на неговата възраст, сега подрежда влакчетата си като аптекарски шишета. Обикновено Жорко взима едно от влакчетата си, ляга по корем и го бута по въображаеми релси, следейки много внимателно с очи пътя на вагона. Той може да се забавлява по този начин с часове.

Всички тези дечица изглеждат толкова различни… на пръв поглед. И все пак, те имат едно общо нещо помежду си – всяко едно от тях е диагностицирано с аутизъм.

Кратка история на аутизма

Думата аутизъм идва от гръцката дума autos, което означава „себе си”. Въпреки че за някои хора аутизмът е сравнително нова диагноза, някои от първите публикации относно изследване на поведенчески модели през 18 век описват поведение, характерно за аутизма. Чак през 1911 г. швейцарският психиатър Юджин Бюлер въвежда термина „аутизъм” в работата си с някои шизофренични пациенти.  Той отбелязва, че пациентите са много изолирани от външния свят и са изключително погълнати от себе си.

В днешно време за пионери в областта на аутизма се спрягат доктор Лео Канър и Ханс Аспергер. През 1940 г. двамата доктори не се познават, но по едно и също време предприемат едно и също изследване – описват децата, участвали в проучването, като аутисти. Канер описва симптомите такива, каквито ги познаваме ние днес – децата проявяват увредени социални взаимодействия, липса на въображение в игрите и проблеми с вербалната комуникация.

Аспергер от своя страна отчита почти същите симптоми с разликата, че децата, участвали в неговото изследване, имат учудващо висок коефициент на интелигентност и прекалено сложен език за ранната си възраст – те говорят като малки „възрастни” хора.

През 1980 г. доктор Лорна Уинг – психиатричен консултант за Националното аутистично общество във Великобритания, въвежда термина „Синдром на Аспергер”, за да отличи тази диагноза от класическия вид аутизъм.

Какво е аутизмът днес?

Думата "аутизъм" днес се използва като обобщаващ термин на целия спектър от аутистични нарушения. Често срещано название е "аутистични спектърни нарушения", които включват следните 5 диагнози: аутистично разстройство, Синдром на Аспергер, Синдром на Рет и ПДД-НОС.

Повечето хора свързват заболяванията от аутистичния спектър с поведението на героя на Дъстин Хофман във филма „Rain Man”. Там той имаше невероятната способност да помни комплексни комбинации от цифри, но не можеше да извърши елементарна задачка, като да направи печени филийки, например. Други смятат, че децата, страдащи от такива заболявания, са много резервирани и студени, отхвърлят прегръдки и никога не показват близост и обич към околните.

Вече обаче знаем, че този тип заболявания са много комплексни и имат характеристики и симптоми, които могат да се проявят в различни комбинации и честоти. Също така знаем, че всеки индивид, страдащ от аутистично разстройство, е уникален сам по себе си. Те имат силно изразена индивидуалност и особени черти на характера.

Аутистичното разстройство не е болест в истинския смисъл на думата (дефиницията за „болест” е: заболяване, поради което са нарушени типични физиологични функции, например – пневмония или високо кръвно).

Най-общо казано, аутистичното разстройство е нарушение в развитието. Състояние, при което има смущения в развитието на типичните физични или психологични прояви, обикновено обобщавано със забавяне в развитието. Симптомите се проявяват още в ранна детска възраст. Този вид заболяване може да засегне способностите на детето да комуникира, да използва въображението си и да общува с други хора – дори родители, братя и сестри.

Заболяванията, които са включени в спектъра на аутистичните разстройства, варират от средни до тежки. Дете, което е в тежката част на спектъра, е възможно дори да не може да говори и да страда от умствена изостаналост. Тези, които попадат в средата на спектъра, понякога са способни да функционират адекватно дори в класната стая и да достигнат момента, в който тя или той вече не отговаря на симптомите за аутизъм.

Няма две деца, страдащи от аутизъм, които да си приличат, въпреки еднаквата диагноза. Дете, диагностицирано с аутизъм, може да не умее да чете и да има нисък коефициент на интелигентност, докато друго със същата диагноза може да има коефициент над средния.

За да различиш едно здраво дете от дете, страдащо от аутизъм, не може да съдиш по външния вид. Трябва да надникнеш в мозъка. Поради тази причина аутистичните разстройства са наричани още „невидими увреждания”. Няма медицински тест, който да установи подобно заболяване. Едно дете се диагностицира с аутизъм на базата на липсата или проявата на определени поведенчески модели и умения. Например – ако 3-годишно дете все още не говори, то това значи, че при него липсват характеристики в поведението, отговарящи на възрастта му.