Тръгването на детска градина е емоция, която завладява много родители. Обикновено освен голямото вълнение и ентусиазъм има и голяма доза страх и притеснение от всички промени, които ще настъшят.
Марина Тодорова от е слухови-речеви терапевт, която дава ценни съвети за адаптацията на малчуганите специално за ladyzone.bg. Освен специалист, тя има и личен опит със своите момчета. А какво по-ценно от практични съвети, преживени в лична история!?
СПОДЕЛЕН ЛИЧЕН ОПИТ
Ще споделя хитринки, които приложих в този момент, за да помогна на детето си да преживее леко този момент.
- Ролеви игри
Използвах героя си в игрите, за да говоря за детската градина. Описвах сградата, разказвах за двора, говорех за игрите с приятелите ми там с такъв захлас, че момчето ми толкова повярва на разказа, че винаги в края на игрите казваше: „О, аз също ще ходя на градина!“. Приемах това за голям успех, защото изричаше съгласието си на глас.
- Емоциите
Често говорех за емоциите и страховете, които изпитвам, за да се научи и той да назовава своите, а и за да разбере как точно се чувства. Отварям скоба, за да кажа, че съм сигурна, че децата се страхуват от новото, което ги очаква, а не от самия престой в детската градина и в този ред на мисли трябва да се говори за страховете.
- Ритуал за раздяла
Започнах да му казвам "чао" на всяко излизане, дори и за да отида само до магазина. В началото се разплакваше на всяко мое тръгване и ме очакваше на вратата. С времето виждаше, че се връщам след кратък период от време и започна да се заиграва. В следващ етап само питаше къде отивам и първи ми казваше "чао“.
- Личен избор
Дадох му свободата да избере сам раничката и пижамата, които да носи в детската градина и сега гордо разказва на всички, че тези неща са специално за там.
- Лична вещ
За да не привиква да носи собствена играчка, реших да занесе своето шише за вода в детската градина и по този начин да има предмет, който да бъде лично негов, ежедневно използван и необходим.
- Помощни средства
На пазара се предлагат много книжки и материали, които помогнат в адаптацията. Проучих внимателно това, което се предлага и се спрях на книжка и карти. Замених имената на героите в книжката с неговото и на членовеното на семейството ни. По този начин той помисли, че книжката е специално писана за него и дори започна да посочва с които играчки ще играе, кое е неговото шкафче и т.н.
- Магнитен календар
Изработих календар, на който са нарисувани дните. От понеделник до петък е нарисувана детската градина, а събота и неделя имат картинка на дом, семейство, парк и игри. Има едно човече, което в случая е той и се премества от ден на ден. По този начин сам може да проследи колко дни остават до почивните и, че в края на седмицата ще има време само за нас.
- Отворените въпроси
Винаги когато взимам детето от детска задавам следните въпроси „С коГО игра днес?“, ‚На какво игра днес?“, „Кое беше най-забавното от деня? А имаше ли нещо неприятно?“, „Коя храна ти хареса най-много?“ и т.н. Старя се да задавам въпроси, с които да получа отговор с описание на деня му, а не просто дали е ял, слушал, играл и т.н.
Подготовката за детска градина не е лесна работи и изисква търпение от всички членове на семейството. Никой не може да каже колко дълго ще продължи, защото всяко дете е различно и приема новостите по различен начин. Истината е, че тъгата, която децата изпитват, е нещо съвсем очаквано и са пример за това, че имате силна връзка с Вашето дете.
С търпение ще помогнете на детето да преодолее този момент, а след това ще наблюдавате промените, които ще настъпят у него – увереност, самостоятелност, социални умения и много полезни навици.
