"Както казват будистите - всеки ден е прекрасен" - споделя психотерапевтът Виргиния Захариева. За приятелството, любовта, женствеността, водата и поезията тя говори открито в студиото на "Търси се...".    

"Аз съм си много добре с дългите поли и с гуменките - казах на моя професор. Да, така е, отговори ми той. Но ако искаш да постигнеш ефект, който ти е важен, защо да не използваш инструментите на женствеността? Tогава отидох и си купих първите токове."

За това телевизионно интервю тя съчетава бели кецове и шикозна брошка на сакото - женственост и свобода в едно. Така започнал да се увеличава и гардеробът й едно време - с различни аутфити за различните ситуации и същности на жената - "секси бельо, вталени рокли..." 

Една от тези същности е на жената къща. Мира Баджева, която възприема Виргиния Захариева като учителка по живот, я определя именно така.

"Вержи е къща. В нея има различни етажи и пластове. Там човек може да усети уюта на кухнята, има гардероби с дантелени дрехи, пера и перли, може да усетиш жената, изкусителката, която знае как да съблазнява. В тази къща има и мазета, и тавани. Но там има и пространства, които не са за всеки." 

Предизвикана от Мира Баджева, Вержи рисува енсо - концепция, тясно асоциирана с дзен, знак за "Животът е прекрасен" с дебела калиграфска четка. 

"На нея всичко можеш да й простиш" - казва за психотерапевтката журналистът Георги Тошев. "Тя е стихия. А аз в живота си не срещам много стихии. Тя изглежда шумна, изглежда шантава, необуздана, но всъщност е един много тих човек. Има красива лудост и спонтанност. Тя е човек, който няма възраст."

И макар да са имали дълго прекъсване на приятелските си отношения, той твърди, че я чувства като един от най-близките си хора.

Дистанцията с приятелите й продължава 5 г. - тя избира да е така, въпреки че й липсват много през цялото време.

"Започнах да усилвам стените си" - разказва за този период от живота си психотерапевтката. "Пътувах много... Две години се лекувах, пишейки книгата "Етюди за една ръка". Бях много сама нарочно." 

Това, от което обаче никога не се отдалечава, е водата. Отраснала е на морето, тренирала е и плуване. 

"Във водата се чувствам много добре. Това е втората ми природа. Открила съм едни упражнения във вода. Целта е да се разтворят блокажите, да се отпусне тялото и да се усили потока на енергията." 

Споделя, че когато се почувства изгубена, се сгъва в себе си.

"С какво разполагам - с тяло, с дъх, с душа. Пътят към себе си тръгва от това да разбереш от какво имаш нужда тук и сега."

Едно от местата, на които успява да открива себе си, е къщата й в Ковачевица. Там дълго време няма огледала.

"Човек е красив, когато се свърже със себе си. Формата е важна. И вътрето е важно."  

Книгата й "Милостта на малките огледала" е за творенето - в дизайна, в писането, пътуването, в правенето на дом, в изграждането на отношения, в задаването на въпроси към нас самите и към околните. Но и за мъжа, който гледа нея самата от огледалото в продължение на 16 години. 

"Нямам нова любов в живота си, но започнах да давам повече в себе си. Не беше лесна раздяла, но беше необходима!"

С присъщия си творчески изказ обяснява, че в момента е в период на "елегантна самота с цвят на дюли". 

Нейната рецепта за справяне със забързаното ежедневие са... паузите.

Според психотерапевтката особено важни са малките мигове, които разделят голямото бързане. Съветва да издишаме едната си роля (действие, занимание), преди да се втурнем в другата. Тя самата често се качва на покрива, изтръсва се или медитира за 15 минути. 

"Когато човек почувства тихия глас на душата си, след това лесно може да влезе в другата роля. Аз сега съм шофьор, после ще съм дъщеря, майка... Всяка роля има различни аспекти. Ние сме тук, за да разберем кои сме. Иначе животът няма смисъл."

Цялото предаване може да гледате на btvplus.bg.