Лазар Ангелов е българин, чийто живот е достоен за холивудски блокбъстър: от едно хлапе с идоли от списанията и телевизията като Жан-Клод ван Дам и Брус Лий, през баскетболните премеждия и подценяването до покоряването на световната фитнес индустрия и превръщането му във вдъхновение за милиони по света.
Мотото му в тренировките е, че сериите се правят до смърт. Именно заради тази негова упоритост тялото му отказва и докато е на върха, се подлага на четири операции в рамките на 3 години. Тренировките спират, формата изчезва и в този момент, Лазар рухва – не само физически, но и психически.
„Моят живот се олицетворяваше само и единствено с амбиция, още откакто съм бил дете съм искал да постигна нещо в живота и това е нещото, което ме караше да живея. Ставам сутринта, преследвам целите и мечтите си, единствено подкрепен от тази амбиция и воден от нея. След като загубих възможността да преследвам това нещо, просто все едно животът беше безсмислен за мен. Затова смятам, че човек трябва да има и други неща в живота, които да харесва, да обича, да прави, трябва да има друг смисъл на живота, освен кариерата“, категоричен е днес Лазар.
Каква нова посока намира? „Казах си: „Виж сега, има много хора, които са в доста по-тежко положение от мен. Нямат крайници, но виждам, че те продължават в живота и все още изпитват някакво удовлетворение от него. Ако те могат така, значи проблемът е в главата. Аз с моите проблеми също мога да се чувствам добре, въпреки, че изпитвам болка“. И от този момент реших, че първо трябва да си променя начина на мислене и тогава може би ще се чувствам по-добре, дори и в състоянието, в което съм“.
И до днес изпитва болка, но все пак е в състояние да спортува и да поддържа форма.
Въпреки милионите си последователи в социалните мрежи, Лазар е категоричен, че човек трябва да прави това, в което е добър, а не това, което е популярно в момента: „Не съм ок с тези трендове с които се пораждат в момента. Аз съм от друго поколение и бодибилдинга съм го практикувал без да има социални мрежи. С появата на социалните мрежи, видях една платформа, в която можех да мотивирам и другите хора и да покажа това, което на мен ми харесва, но в днешно време, хората търсят лесен начин за популярност“.
Според него всичко това е точно обратно на нормалната логика: „Може ли аз сега да стана пианист, примерно, не мога да стана, защото не съм го практикувал. В моя случай, това съм го усъвършенствал през годините, просто се е появила тази платформа и аз съм показал какво мога. Един вид аз съм имал опит в това нещо. Аз съм бил добър, още преди да го започна. Но не в момента да започна да правя нещо, само защото ще имам финансови облаги от него“.
Категоричен е – трябва да правим нещата, които обичаме: „Аз разсъждавам по следния начин: ако съм променил съдбата на един човек, значи си е заслужавало, на мен това ми е била целта. Срещал съм много хора, които са ми казвали, че аз съм ги мотивирал да влезнат в залата, показвали са ми снимки как изглеждат преди, как изглеждат сега, как сега са щастливи. И са ми благодарили, значи си е заслужавало... В момента по-интересна ми е психическата част на нещата и ако мога да помогна на един човек да излезе от депресия, това би ме направило още по-щастлив. Защото аз съм бил в същата позиция“.
А успехът измерва ли се в пари? „За мен се измерва в щастие и удовлетворение от това, което правиш. Защото в момента, в който съм изкарвал най-много пари, аз съм ги давал по лекари и щастието не се измерва в пари. В момента не изкарвам толкова много пари, колкото съм изкарвал преди, но се чувствам много по-щастлив отпреди“.
