"Когато най-много се веселим, песните ни са тъжни" - споделя световноизвестният музикант

"Не мисля, че има друг композитор в историята на музиката, който има кариера като моята. Свирил съм в най-красивите концертни зали, които може да си представите - от Сидни Опера до Карнеги Хол, но в същото време съм свирил на партита на руски олигарси, свирил съм в бузуки барове по време на бомбардировките в Сърбия... къде ли не."

Той е Горан Брегович - музикантът, който всички на Балканите, и не само, обичат. Защото умее да накара всички да почувстват, че живеят истински. В едно специално интервю за "Тази събота и неделя" на Петя Дикова.

Петя Дикова с очарователен семеен кадър в компанията на Горан Брегович

Най-много овации за снимката получи по-малкият син на Петя – Илиян, който с бебешките си бузи и ококорен поглед очарова всички

Защо на Балканите всички започва с песни и танци, минава през бой и завършва със сълзи и прегръдки?

Ние сме на границата на различни религии, култури.. на границата между православни, католици, мюсюлмани, евреи. В тази смесица от тъга и радост, музиката - такава, каквато е, е нормалния резултат от всичко това. За да ви обясня, ще ви разкажа една случка от годините, в които бях рокзвезда. Работех по-малко, влизах в туристическо бюро, слагаха карта пред мен и избирах дестинации по света, постоянно пътувах - по целия свят. Веднъж се връщах от Индия, Непал и Пакистан. А в Индия ме беше страх да не се заразя от някоя амеба и затова не бях ял почти нищо. По това време бях много слаб. Тежах може би около 55 килограма, а след пътуването бях загубил 5-6 килограма и бях кльощав. Не исках да се връщам в Сараево и семейството ми да ме вижда така. Затова спрях в Истанбул, за да кача няколко килограма, беше зимно време и нямаше много туристи. Настаних се в един малък хотел, бяхме само аз и две канадки. Оказа се, че собственикът, младо момче, има юбилей. Той ни покани да се присъединим и всичко започна нормално... с Happy Birthday to you... И след това, като се разви партито, започнаха да свирят тъжни песни. Все повече и повече тягостни песни. И гледам бедните канадки - те си мислят, че нещо се е объркало, че има проблем. Казах им - "Не се притеснявайте, момичета, ние така празнуваме". Когато най-много се веселим, песните ни са тъжни. Не знам защо, трудно е да го обясня.

Да си балканец товар ли е?

Не знам, трудно е да се каже. Но ето, дъщерите ми са французойки. Емигрирах в Париж по време на войната в Сараево и децата ми се родиха там. Разбира се, че обичат да идват тук, но в същото време се радвам, че те са французойки. Човек винаги си обича родното място. Необяснимо е. Но да обичаш страни като нашите на Балканите, е сложно. Те винаги искат твърде много от нас. Затова се радвам, че децата ми ще бъдат патриоти в нормална страна. За мен вече е твърде късно. Аз обичам това SHITTY място.

Като се сетите за дъщерите си, коя е емоцията, която преобладава?

Аз се ожених късно, може би за щастие. Докато бях по-млад, бях твърде луд и може би не бях готов за деца. Хубаво е да имаш деца на определена възраст, а не да си твърде млад. Ако си по-зрял, вече не се караш със жена ти. Ожених се късно, на такава възраст вече не се карате, нямате причина. И децата - те не те виждат в разни неудобни ситуации в брака ти. В същото време се опитваш да им осигуриш онова, което самият ти не си имал в живота си. Аз съм син на полковник, роден съм по времето на комунизма, майка ми беше касиерка и бяхме като всяко друго семейство от средната класа в комунистическите страни. Майка ми има същата прическа като Йованка Броз - съпругата на Тито. Баща ми пиеше много. В повечето време беше пиян, като всички военни. И затова се опитваш да дадеш на децата си нещо, което ти е липсвало в твоето детство. Естествено, не ги разбираш - това е повече от ясно - по същия начин, по който моите родители не можеха да разберат мен. Не ги разбирам моите деца.

Ето, средната ми дъщеря има татуировки. Непонятно ми е защо едно красиво момиче трябва да си прави татуси. Тя ми казва: "Това са важните за мен неща". Добре, но трябва ли да си пишеш по тялото? - Било някоя дата, някой човек. Аз й казвам: "Добре, напиши книга, поезия, роман, нещо. Трябва ли да си пишеш по тялото?" Но така стоят нещата.

Най-малката ми дъщеря пък, когато беше на 5-6, веднъж се прибра вкъщи и каза, че най-добрата й приятелка се е опитала да я целуне в устата. Това е една от онези истории, които не искаш да чуваш от дъщеря си. И ми каза - "Нямам против целуването, но целувките по устата вече е секс". Представете си. Френска целувка на 5-6 години? И вече знаят къде започва секса. Имам и много други примери. Нали знаете, когато имаш деца, прехвърляш егоизма на младостта към егоизма на родитеството. А затова мисля, че този, който няма деца, изпуска много.

Как обяснявате на дъщерите си, че не снимате клипове и не влизате в Инстаграм?

Дъщерите ми също нямат инстаграм. Знаете ли... не искам да се състезавам с всички тези момичета, които танцуват в You Tube, струва ми се абсурдно. Не бих могъл да се състезавам, а и не бих искал. Не знам колко други представят музиката си като мен - като обикалят света и свирят, но на мен ми трябват поне 3 години да обиколя света и да предствя нов албум. Затова издавам албум на 3-4 години - толкова ми трябват. Ако искаш да имаш концерт в Новосибирск, Томск, Красноярск, а и в Исландия, Нова Зеландия, после Хонг Конг, Макао, отнема време, но с това си изкарвам прехраната. Веднъж след като избягах от съдбата да преподавам философия на деца, наистина съм щастлив с работата си.

Може ли рокзвезда някога да излезе в пенсия?

Честно казано, аз бях готов да се пенсионирам преди войната. Бях си купил къща на един остров, учех се да ловя риба и бях наистина готов да излезна в пенсия. И ако я нямаше войната, аз щях да съм една рокзвезда-пенсионер. Тогава избухна войната и трябваше да започна всичко от нулата. Но не мисля, че който и да е музикант би искал да се пенсионира. Мисля, че всички ние ще отидем от сцената - директно в гроба.

Ако имаше една песен, която да опише живота Ви, коя би била тя?

Не знам, имам дълга кариера, изпял съм толкова много песни.. Имаше период, в който пишех песни на моя език, които оставиха следа в моята култура. Във втората част от кариерата ми написах песни на измислен език и на цигански също. Може би "Едерлези" е уместна песен - защото тя има класическо вдъхновение, класическо развитие. Вдъхновиха ме 2 строфи от една албанско-циганска песен. Тя има класическа структура и затова казвам, че вероятно е добра. И затова е позната навсякъде. В Холивуд я купиха поне 10 пъти тази песен. Текстът на "Едерлези" също е много човешки - на този празничен ден аз не съм с любимия човек. Това не е далечно на никого.

Като говорим за Холивуд, скоро чували ли сте с Джони Деп?

Последният път, когато го видях, плавахме около Корсика с яхтата на Кустурица. Той е мил човек, приятен човек. Мисля, че за него беше важно да ни срещне, защото нали ги знаете повечето амеирканци - те не знаят много за културите на другите. В тяхната училищна система те не се запознават с Достоевским или Толстой. След срещата ни той започна да чете Булгаков, което за американец е рядкост. Друг човек, когото срещнах и също беше много отворен и широкоскроен, беше Иги Поп. Той беше много любознателен. Така, че надявам се Джони Деп да се измъкне от тази история със съпругата си.

Какво издава езикът на тялото за Амбър Хърд в съда – коментар на терапевта Мартин Чолаков

Между Амбър Хърд и Джони Деп е имало една садо-мазохистична динамика, смята психологът Мартин Чолаков

"Хората искат да ме убият": Амбър Хърд свидетелства за заплахи заради процеса с Джони Деп

"Хората искат да сложат дъщеря ми в микровълновата и да ми разкажат за това", казва актрисата

Блиц:

Гуме вечеря или сандвич?

Зависи с кого си. Когато някой каже: "Еди-кой си плати хиляди евро за бутилка вино, му казвам - Въпросът не е в бутилката вино, а с кого я пиеш. И с кого се храниш. Бил съм на вечери в ресторанти със звезди Мишлен, но съм хапвал и сандвичи. И винаги е било вкусно заради човека, който е бил с мен.

Брюнетки или блондинки?

Бих казал интелигентни.

Слаби или пищни?

Ние сме от Балканите. Малко пищни.

Гроздова или сливова?

На морето - гроздова, на сушата - сливова.

Рокендрол или балканска музика?

Аз ги виждам като едно и също, защото амбицията е същата - да разпръскаш енергия и да видиш какво става. Целта е същата.

Най-щурото, най-лудото парти, което сте имали с "Оркестъра за сватби и погребения"? Най-лудата нощ в живота Ви

Правили сме много и различни участия, но си спомням как веднъж свирихме на сватбата на един руски олигарх. Не, не беше сватбата, а беше за Нова година. А това е нощта, в която дори олигарсите трябва да бъдат със съпругите си. Обикновено не е така. Имаше шеф готвач от Франция, който подготвяше вечерята, бяха поканили мен, което значи оркестър с 10 музиканти, бяха поканили Оркестъра на Глен Милър, които ако не се лъжа са 45 музиканти, Тото Котуньо с още около 15 музиканти, тоест почти 100 човека музиканти на сцената, а публиката беше само 6 двойки в публиката.

Усетих как тези хора можеше да се забавляват много повече ако само бяха излезли на улицата като всички други хора. Ако бяха взели бутилка шампанско, да, скъпо шампанско, навън можеше да са щасливи като всички останали. Беше странно. Не станах с впечатление, че им е много забавно.

Какво ще видим в Благоевград?

Ще свиря основно програмата от последния ми албум "3 писма от Сараево" - ще изсвиря песните от него. Песните, които написах за някои от любимите ми християнски, еврейски и мюсюлмански изпълнители. Не знам дали ще е чудесен, но поне ще се забавляваме. Винаги съдя по себе си - ако аз се забавлявам на сцената и вие със сигурнот ще се забавлявате.