Балът! Моят си имаше от всичко по малко, но най-много бяха положителните емоции. Е, не минах без малко напрежение, изнервяне и нетърпение... нормалните неща. Вероятно, ако се върна назад, бих променила едно, две неща, но сега е късно за подобни желания. Това, което ми изплува като спомен, е и СПОКОЙСТВИЕТО на момчетата. Вълнуваше ги предимно колата, с която ще бъдат. Днес, когато се връщам назад, се зачудих какво ли се върти в главите им покрай този "event" (както е модерно да се казва :). A какви ли са били терзанията и емоциите на нашите бащи?
Потърсих мъжката гледна точка... Спрях се на двама младежи – единият на 50 :), а другият - другият е едва на 19. Двамата, както вероятно ще забележите и по снимките, си приличат... какъвто бащата, такъв и синът! Вижте техните истории и гледни точки сами...
На четири очи с бъдещето…
Той се казва Йордан Николов и е на… колко? 19! И аз така реагирах… определено е надскочил възрастта си, в добрия смисъл, разбира се. От далеч личи, че е сериозен човек. Е, леко инатлив, както сам признава, но и амбициозен и умерено емоционален. В общи линии - странна и интересна птица. От тази птица поисках да разбера няколко неща – как, къде и с кого планира да изкара бала си, какъв тоалет е избрал (него ще видите на снимките) и какво е общото му впечатление и усещане за края на училищните години. Не му трябваше много, за да започне да ми разказва за вълненията покрай тържественото събитие. Подготовката ще стартира от сутринта… разбира се по-голямата тежест ще падне върху родителските тела и близките. Оттам нататък следват стандартните неща – обяд с приятели и роднини у дома (ресторантът според него е излишен, а и разполага с достатъчно голямо пространство), взимане на класен ръководител, ресторант с класа, дискотека с класа и после накъдето задуха вятърът. Различното при него е, че иска да покани гостите на покрива на къщата си… ехаааа, точно като по филмите! Имах късмета да разгледам този покрив – гледката е трепач! Данчо казва, че не прави това, за да се изтъква пред приятелите си или който и да било. Причината е сантиментална.
„Избрах точно това място, а не някой ресторант, защото смятам, че вкъщи изживяването ще е по-силно – тук съм израснал и съм помагал за изграждането на къщата.”
Нямало да откаже да завърши сутринта в някоя кръчма с шкембе и бира за „освежаване”… и после пак купон. До тук добре. Разговорът обаче отиде в малко по-различна посока и се стигна до въпроса: „ Какво става след бала?”. Отговорът се забави малко. Разбра се, че чувствата са смесени – „Цялото ти ежедневие от 12г. насам се променя. Време е да започнеш да мислиш какво ще правиш по-нататък – ще учиш, ще работиш... Вълнувам се, но и се страхувам донякъде. Досега знаех какво следва с всяка следваща година, а сега това е загадка!”. Върнах се назад във времето, когато аз бях на негово място (което, за щастие, не беше толкова отдавна)… ако някой ме беше попитал и аз щях да отговоря така. Стана дума и за тоалета, закупен от него от абитуриентските намаления. Това не предизвика особен ентусиазъм – „Да, купих си костюм, но не това ме вълнува толкова. Вълнува ме изкарването!”, Може би само колата, единствена от материалните неща, предизвика появата на блясък в очите… но само толкова. Николов Младши сподели, че ще запомни с добро ученическите си години в гимназията и че се надява да си изкара незабравим бал… а след него, да запази и някои приятелства. Какво повече му трябва на човек?!?
Гласът на миналото...
Г-н Борислав Николов в колоритна личност. Това си личи още от фасадата на къщата, в която живее и която е собственоръчно изградена от цялата му фамилия… предимно от мъжката част. За себе си казва, че държи на различното, не обича да подражава на другите и постоянно измайсторява разни неща. От бала насам не се е променил много… е, тогава е бил малко луда глава, но в рамките на безопасното. Сега от онова младо и буйно момче е останало… общо взето всичко. Енергичността, работливостта и блясъкът в очите все още са си там, на мястото си. Грабна ме начинът, по който ми разказва за своя бал… с добре доловимо вълнение в гласа, с усмивка и настроение… сякаш е било вчера. Опитах да си се представя след 30-тина години… е, дано и аз си спомня за това с такова умиление. Боби казва , че нещата не са се променили толкова, от тогава до сега, но само от материална гледна точка. От другата, емоционалната има коренна промяна в неговите очи, която не е толкова очевидна за повечето хора.
За бала си ушил костюма по поръчка – нещо, което тогава не е било толкова популярно сред момчетата. Цветът също бил нестандартен за тогавашната мода – черно! Носел елече (отново нетипичен избор за времето) и джобен часовник – един истински Шерлок Холмс! За колите, с които се придвижвали абитуриентите, нещата стояли по-различно от днес.
„За да си нестандартен правиш каквото можеш. Едни идваха с камиони, други с трактори, каруци...”
Абитуриентите тогава имали втора вечер – първата била с други училища и ученици в зала, с програма, а втората само с класа. В програмата най-интересна се оказала живата музика – пеели групи като „Сигнал”, „Щурците”, Васил Найденов... В залата завършващите трябвало да стоят до определен час. След като изтекъл този час, Борислав и още трима, четирима приятели и приятелки запалили колата (тогава той имал лукса да кара семейната кола) и отишли на Витоша, в заведението на един от тогавашните хотели и си прекарали страхотно. На сутринта (защото купонът не свършил до тогава) гледали София на фона на изгрева на слънцето... Втората вечер си организирали сами, в хотел. В края на разговора помолих "гласът на миналото" да сподели гледната си точка, относно разликата между бала преди и сега. Последва следният отговор: "При нас емоцията беше по-истинска. Сега нещата са доста по-материални за децата. Ние се радвахме на това, че ставаме независими. Въпреки това ни беше и мъчно и затова си направихме по една ризка споменик - всеки си даваше ризата на другите, да напишат на нея нещо за спомен с маркер. Все още пазя моята в някой забравен шкаф." Е, откриваме разлики в двете истории... но кой ще каже точно какви са?
Изводът: Балът си е бил бал, такъв е и сега. Но какво толкова пък да се е променило? Променили са се хората - за добро или за лошо, някои по-малко, други повече... от необходимото. Усещането е друго, но нещата са си същите. Въпросът не е във времето - то е константа, стои си на едно място и ни чака да минем през него. А докато преминаваме е добре да помним, че някои неща не се повтарят! Затова запретнете ръкави и изживейте най-якия бал...ever!
