Как да бъдем изискани на бала без излишна помпозност и да покоряваме без да забравяме обаянието на младостта, как младите мъже да разнообразят скучния костюм и защо всъщност „платовете правят модата” – за всичко това си говорихме с модния и медиен експерт проф. Любомир Стойков.
Ако трябва да избирате между следните ефекти на един тоалет, какво бихте препоръчали като тенденция – гол гръб, дълбоко деколте или голяма цепка?
Твърде е относително всичко това, тъй като голият гръб, дълбокото деколте и голямата цепка могат да придават голям сексапил, официалност и празничност, но могат и да превърнат абитуриентката в карикатура, особено когато са налице дисонанси между дреха и фигура. Моето лично предпочитание е за голия гръб, който от естетска и дизайнерска гледна точка няма конкуренция. Не случайно преди години Албена Александрова лансира колекция „Гърбът – лицето на нашата дреха”... Често пъти подценяван, той позволява да се постави силен акцент върху госпожицата, нейния чар и финес.
Кои са най-честите грешки, които правят зрелостниците, в старанието си да изглеждат неотразими и бляскави в нощта на бала?
- Мога да посоча поне пет грешки, които могат да съсипят впечатлението както от външността, така и въобще от визуалната култура на зрелостниците. Първо, грозното, неестетично и смешно облекло. Причина за това може да бъде кичът, прекалената еклектичност и претрупаност на външността. Второ, преиграването с възрастта. Логично е абитуриентите да искат час по-скоро да получат статут на “тежкари” в живота и обществото, но това не трябва да става за сметка на потискането и дори ликвидирането на обаянието на младостта. Трето, разминаването с мястото, с конкретното пространство, където се провежда бала, също си е сериозен гаф. Виждал съм адски неуместни “дегизации”: прекалено спортно и неглижирано облекло в тържествена и класическа обстановка или пък супер официални, едва ли не “холивудски” тоалети в хижарска среда или просто в по-непретенциозни условия. Четвърто, това е примитивната демонстрация на лукс и охолство, както от страна на родители, така и от страна на абитуриенти – да са най-скъпо облечени, да бъдат с най-модерните коли, да предизвикват завист и въздишки! Разберете ме добре! Нормално е на абитуриентските тържества да има празничност, да има лукс и красота, но не е нормално това да се прави самоцелно, прекалено показно и парвенюшки...Пето, негативни чувства събужда откровената вулгарност, копираща и конкурираща чалга стила – изобилие от плът, неуместни силиконови „украси” и допълнения, тежък грим и огромни бижута. Тънкостта на елегантното абитуриентско облекло е в намирането на мярата и хармонията между личност, събитие, място, програма, от една страна, и от друга – перфектния начин да се открои индивидуалността, да се демонстрира оригиналността...Дрехата и външността трябва да бъдат радостни, ритуално запомнящи се...
Кои дизайнери най-често се опитват да копират абитуриентките, защото знаем, че финансово е доста трудно да си набавиш Dolce & Gabbana или Gautier за бала?
- Копирането не е само безпомощност, но е и компенсиране. Особено в бедни страни, като нашата, където немалко хора имат вкус, но нямат средства, се търсят заместващи, компенсиращи начини от младите хора да бъдат елегантни в празничната вечер. Почти няма български дизайнер на коктейлни и официални тоалети, който да не е проектирал и шил вече показани му тоалети от списания, каталози или Фешън ТВ. Радвам се, че има обаче и такива – особено от по-младото поколение наши модни творци, които отстояват уникалност и индивидуалност било с минимализъм, било с барок, ретро или винтидж, било с деконструктивизъм. Световният победител на конкурса на Триумф в Лондон, моят студент от НХА, Николай Божилев е един от примерите в това отношение. Той категорично отказва да прави тоалети по предварителен „тертип” – разубеждава момичетата, които са си харесали нещо предварително, но конвенционално, и подхожда индивидуално, концептуално и модерно.
А относно младите мъже, които искат да се впишат подобаващо на събитието, за тях знаем, че нямат голям избор, защото костюмът си е костюм каквото и да го правиш, просто кройката е малко по-различна… Какви опции имат те, за да изглеждат неотразимо?
Скучният и еднообразен костюм с вратовръзка може да бъде заменен с раздвижени елементи, с леко иронични препратки към традиционния смокинг и фрак или пък да засвидетелства откровено възприемане на протоколното облекло. Шаловете, значките, стойностните украшения - в т.ч. и античните, (но с мяра) придават своеобразен колорит, любопитна специфика на мъжката външност. Вместо с традиционни сака, абитуриентите могат да бъдат с елегантни жилетки или пак да бъдат със сака, но нетрадиционни – без яки – като на Бийтълс, или пък с иправени ( „попски”) яки, като на Пако Рабан. От т.нар. мъжки еталони – БГ модни икони – бих посочил като най-подходящи за интерпретация и в абитуриентската сфера стиловете на Димитър Бербатов, Миро и Графа.
Ако вашата бална вечер предстои идния месец, какво бихте облекли?
- Бих избрал нещо по-концептуално: примерно, облекло на Виктор и Ролф, на Раф Симонс, Джорджо Армани, Аликзандър Маккуин или Лойд Клайн – минималистично, леко гротескно и запомнящо се. Падам си по изчистения силует и не понасям бъбривите дрехи. От българските дизайнери бих се доверил на Веселин Йорданов и Николай Божилов, а от модните къщи – на “Агресия”, “Десизо Мони”, “Ролман”, “Денил”, „Андрюс фешън” и др.
А всъщност с какво бяхте облечен на своя бал?
Костюм със запомнящ се графитен цвят и актуалните тогава по-къси и по-вдигнати ревери, едноредо закопчаване с три копчета и един шлиц на сакото; вратовръзка тип “слонско ухо”- тя беше много модерна по онова време; лачени обувки, имитиращи крокодилска кожа. За обувките - широки отпред (тип „американски фасон”), си спомням, че лично аз си ги намерих след дълго обикаляне – при това на една много сносна цена – 12 лв. Един любопитена факт – костюмът ми го уши най-модният шивач в Асеновград – майстор Кумчев, роднина на известната наша синоптичка Любка Кумчева. Не помня вече плата – габардин или шевиот, а родителите ми просто го одобриха, защото все пак те поеха “масрафа”, а не беше и много скъп. Бялата копринена риза и вратовръзката специално я избра майка ми, Бог да я прости, която беше жена с вкус и естетически усет. Абитуриентският ми бал бе в Асеновград, но месеци по-рано пътувах няколко пъти до Пловдив, за да обикалям магазините и да правя „маркетингови проучвания”, за да си “комплектовам” тоалета без много разходи...
Снимка: Любомир Стойков (вляво) като абитуриент, заедно със своя съученик и приятел Борис Христов – Асеновград, 1972 г.
Фото: © Любомир Стойков, личен архив