Пак е Коледа. Въпреки всичките ми планове за ранна подготовка, отново всичко остана за последния момент. Утрото на 24-и ме сварва в шеметна обиколка на моловете за купуване на подаръци за семейството, близки и приятели. Напук на гръмките обещания за празнични намаления от витрините, цените са по-високи от всякога! Навсякъде е пълно с народ и с коли, а уж по телевизията казаха, че половината град вече се е изнесъл към провинцията!
Някак си се справих с подаръците и е време да помисля за празничната трапеза: готови сърми и чушки от топлата витрина на супермаркета. Ааа, пуснали са и содени питки с парички. Чудесно! И без друго няма време за месене. Значи сърми, чушки, питка с паричка, готова лютеница и пак готова туршия, чесън и вино, май станаха 7! Ето, спазихме традицията. И всичко е постно! Хм, ама мъжът ми не обича постно. Дали да не взема и някакъв салам? Ще си хапне след вечеря...
-
Игнажден – важно е кой ще влезе пръв в дома ви -
Игнажденски колачета -
Кои заболявания можем да провокираме от преяждане -
Честита Нова Година! -
Танците - част от Новогодишния празник -
Баницата разточи и късмет от LadyZone вземи -
5 щури места за посрещане на Новата година -
4 златни правилата за новогодишния грим -
Разтоварване след празничните трапези -
Щастливият сезон на детските подаръци – част 2
Масата за вечеря е украсена със светещи лампички и китайски коледни играчки. Едното дете превърта поредната игра на таблета, а другото се е затворило в стаята си. От телевизора се лее безумен ремикс на популярна коледна песен в изпълнение на Лейди Гага. Навън гърмят пиратки. Защо бе!? Нали още не е Нова година!
След вечеря половината от недокоснатата храна се озовава в боклука, а чиниите в миялната машина. Мъжът ми пита приключихме ли с традицията и може ли вече да си нареже салам. Утре е Коледа...“
**************
Чудя се кога точно и защо първият разказ се е превърнал във втория? И как това ни промени като хора, като ценности, като народ? Защо Коледа от празник на семейството се превърна в празник на консюмеризма? Защо заменихме восъчните свещи с китайски дрънкулки, домашната храна с претоплена в микровълновата вечеря от магазина и хубавите коледарски песни с дрезгавия вой на Лейди Гага?
Да, знам, вече живеем в градове и не произвеждаме сами храната си, нямаме огнище, нито пък слама. Отделени сме от семействата си, а времето все не достига. Правим, каквото можем...
Но не правим достатъчно! Защото когато изгубим идентичността си, корените си, ритуалите си, се губим като народ. Губим се и като човеци. Дървото без корени, изсъхва. Там, където няма ритуали, има разпад.
А оправданието, че нямаме време да готвим, е празно извинение. Лаура Ескивел казва, че в кухнята няма изгубено време, там се връща изгубеното време. Винаги, когатo се храним, ние ядем време. Минутите, часовете, дните, годините, необходими на едно дърво да узрее и да даде плод, на едно вино да отлежи, на един житно зърно да се превърне в хляб. Времето в кухнята е свещено, а кога, ако не на Коледа, можем да си позволим да свещенодействаме?
Тази година подарете на любимия си човек онова, което най-много ще го зарадва – време с вас. Време, в което сте изцяло отдадени един на друг. Време, в което се прегръщате, докосвате, шепнете нежни думи, слушате коледна музика, гледате коледни филми, пиете чай от порцеланови чаши с изрисувани по тях снежинки, разхождате се вкъщи по пижами и меки домашни пантофи, не бързате за никъде, не си вдигате телефона, не си проверявате служебния имейл. Просто присъствате един за друг.
