Настъпи най-вълнуващата част от мразовитите зимни месеци – началото на коледните празници. Игнажден е първият от тях.

Според поверието на този ден започнали родилните мъки на божията майка, които завършили на Коледа.

На тази дата християните отдават почит към живота, делата и мъченическата смърт на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието той е бил това дете, което Исус прегърнал и се обърнал към апостолите с думите:

"Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно..."

Св. Игнатий е историческа личност, епископ на Антиохия от 98 до 117 година. Осъден на смърт, бил хвърлен на лъвовете.

Неговото мъжество и великата сила на вярата му обаче удивили и силно впечатлили римския император Траян, който дълбоко съжалил за смъртната присъда и прекратил гоненията против християните.

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Българската традиция повелява извършването на определени ритуални действия. В тези празнични дни се благодари на старата, вече отиваща си, година, раждат се надежди и се отправят молитви новата да дойде още по-щедра, по-успешна и по-плодородна. На 20 декември – Игнажден, още в древността хората отбелязвали началото на новата година. По това кой пръв ще прекрачи прага на дома ни се гадае какво ще донесе бъдещето.

Традиционният обичай е "полазването" – първият гост се нарича "полазник", и ако е добър и имотен човек, годината ще е спорна и щедра за цялото семейство.

На Игнажден не се работи, не се дават пари на заем, а човек не бива да се гневи, защото ще се ядосва през годината. Рано, преди изгрев слънце, жените почиствали комините, кюнците и разпръсквали саждите извън дома, за да го предпазят от магии. За разлика от Бъдни вечер, на Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.

По стар обичай игнажденската трапеза се подрежда предишната вечер и се състои само от постни ястия

игнажденска питка, варено жито, варена царевица, пълнени чушки с ориз, зеле, картофи, ошав, орехи, чесън, лук, туршия и постни колачета.

Честито на имениците!