Трябва ли районът на Рилските езера да заприлича на градски парк и да очакваме ли пейки, понички и пуканки

Според мен изграждането на удобни стъпала и парапети ще увеличи още повече достъпа на всякакви, включително и пишман туристи до Езерния връх и на практика природата ще пострада още повече

„Лифтът до Седемте рилски езера улесни прекалено много достъпа до тях и през уикендите (а през лятото и в делнични дни) тази част на планината се превръща в пълен антипод на себе си – върволици от хора, глъч, семейни скандали кой върви бавно и кой бързо, чакане на опашки (включително за тоалетната в хижата) и прочие.

Затова избягвам района, а ако реша да се разходя до някой връх, гледам да го направя в делничен ден. Миналата седмица бях там за първи път от няколко години и ми направиха впечатление нелепите дървени скари, поставени до пътеката за езерата, както и на Езерния връх. Някой е решил, че вместо да гледате и снимате езерата от пътеката, е по-добре да стъпите педя по-високо. И е похарчил пари за това“.

Как се харчат пари по европейски програми за селфита на Рилските езера

Нелепо е на планински връх да сложиш дървена скара, която те повдига с още една педя

Написах горните редове през септември 2017 г. Преди няколко дни бях отново на „езерата“, отново в делничен ден, макар че дори и тогава в района има абсурдно много хора. Все пак исках да покажа езерата на 7-годишния си син и реших, че си заслужава да преглътна навалицата и крясъците.

Снимка: Васил Богданов

През 2021 г. районът на езерата изглежда още по-абсурдно, защото високо в планината се изгражда каменна пътека с мостчета и парапети. Гледката наподобява градски парк и човек си казва: Сигурно някой ден ще сложат пейки, беседки, въртележки и павилиончета с пуканки и понички. А най-добре и един бюти СПА център за най-изтощените.

Снимка: Васил Богданов

Каменна алея води до Рилските езера

Законна ли е пътеката в защитената местност

От управата на парк „Рила“ твърдят, че пътеката се прави, за да се спрат ерозионните процеси, но според мен изграждането на удобни стъпала и парапети ще увеличи още повече достъпа на всякакви, вкл. и пишман туристи до Езерния връх и на практика природата ще пострада още повече.

Ще се превърнат ли Седемте рилски езера в блато заради хилядите туристи?

Повече от 200 000 души се качват там всяка година

Според мен грижата за Седемте рилски езера трябва да включва и ограничаване на броя посетители. Така е например в Боянската църква, която е под закрилата на ЮНЕСКО. В църквата се допускат определен брой хора за определен брой минути, за да не се проеменят температурата и влажността и така да се повлияе на ценните стенописи.

Снимка: Васил Богданов

Мащабното строителство край езерата ми напомня на една подпорна стена до морето, която бе построена уж, за да се спре ерозията, но поразително напомня на хотел.

Снимка: Васил Богданов

Изграждането на стъпала и парапети високо в планината има и естетическа страна (изключвам опасни места като Кончето в Пирин и др.). Природата затова е природа, защото понякога там е мокро, кално, студено и неудобно за стъпване. Да, има трудности в планината, но пък точно заради тях изкачването на един връх носи по-голямо удовлетворение. Трябва ли да превръщаме един планински маршрут в стерилна, фризирана и контролирана среда, наподобяваща градски парк. Утре някой ще реши, че дъждът увеличава ерозията и ще покрие пътеката с плексигласов покрив. А защо да не сложим и надпис до всяко стъпало „Внимание! Стъпало!“. По аналогия с веригите за бързо хранене, които бяха принудени да сложат на чашите за кафе и чай надпис „Горещо“.