„Имах рокля, списъкът за гости беше направен, поканите бяха изпратени и се готвихме за една красива, щастлива сватба“, разказва Лилия Съслекова.
През септември 2001 г. тя очаква сватбата с първата си американска любов – Робърт Хорохо-младши. Двамата се срещат по съседски – в кварталното кафене. Тя учи в университет и е в Ню Йорк от една година.
Синьото и безоблачно небе на 11 септември не предвещават какъв мрак ще настъпи в живота на Лилия: „В този ден двамата излязохме от нашия апартамент. Аз обичах винаги да съм с високи токчета и той се засмя – ти вече си в „Голдман Сакс“, можеш да си позволиш да си вземеш едно такси. И така, с усмивка той каза „Обичам те, скъпа!“.
Това са последните думи, които си разменят.
Лилия тъкмо е започнала работа в една от най-големите банки в света – „Голдман Сакс“, като офисът им е близо до кулите близнаци.
„Изведнъж моята колежка, чието бюро беше точно до прозореца, извика страхотно и с един крясък просто се обърна към мен и аз изтичах да видя какво става. Нашият прозорец гледаше към сградата, в която Робърт работеше. Не знаехме дали сънуваме или… какво гледаме всъщност. Видяхме една огромна дупка в горната част на сградата“, разказва Лилия.
Годеникът на Лилия работи на 103-ия етаж в Северната кула на Световния търговски център. Именно в нея се разбива първият самолет – между 93-ия и 99-ия етаж: „Във всичката тази какафония аз изтичах да звъня по телефона, да видя дали ще мога да се свържа и да му кажа, че там има хеликоптери, ще го спасят. Звънях, звънях, всички около мен започнаха да звънят и системата беше претоварена и аз не успях никога да стигна до него, да му се обадя“.
През цялото време Лилия е сигурна, че е жив – спасен по въздуха или избягал по стълбите. В следващите седмици тя и семейството на Робърт се опитват да го намерят. Без успех: „Имаше много слухове, че са намерили жив човек, живи хора и хората искат да повярват. И аз също исках да вярвам, че той също е между живите. Отне ми близо три месеца да повярвам, че той е починал. Вместо сватба ние направихме панихида за него в същата църква, в която щяхме да се оженим“.
Чувства го най-близко, когато е в района на Световния търговски център заради всичките спомени от преди трагичния ден: „За последните две десетилетия почти всяка години си казвам, че може би тази година ще отида, но нямам сили, не съм успяла да набера кураж досега и да съм там за самата церемония“.
Тя пази един артефакт от преди 20 години – прашните обувки от последния ден, в който е била с любимия: „Може би това е някаква частица от мен, която искам да запазя от последния ден, в който бях с Робърт“.
Цялата история можете да научите в btvnovinite.bg
