Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене ("осичат се") и след него започва да застудява.
Денят Секновение
Още в предхристиянски езически времена е имало традиции, свързани с деня Секновение. Приемало се е, че тогава настъпва краят на лятото, и денят и нощта се "отсичат", стават равни помежду си. Самодиви и самовили изоставят земните гори и поляни и се прибират в слънчевите си дворци.
Змейовете литват към незнайните си обиталища в пещерите високо в планините, нейде сред облаците. Змиите и гущерите пропълзяват в леговищата си дълбоко в долните земи, на край света. От този ден водата в реки, езера и извори става студена и неподходяща за къпане.
Едно от най-скръбните библейски събития
По-късно християнската църква, на 29 август, отбелязва едно от най-скръбните библейски събития – отсичане главата на Св. Йоан Кръстител. Това е един от най-лошите дни през годината, защото на този ден по заповед на Юдейския цар Ирод Антипа била отсечена главата на великия пророк и Кръстител Господен Св. Йоан Предтеча.
В памет на невинно пролятата кръв на светеца, на този ден най-ревностните християни, а и мюсюлмани, спазват строг пост, като дори не ядат плодове и зеленчуци с червен цвят. Не се похващат дори никакви ножове, ножици и всякакви остри, режещи инструменти и игли. Денят е траурен и скръбен.
Пътят на светите мощи
Мощите на светеца, укривани от първите християнски общности и намирани няколко пъти, през 5 век били отнесени в Цариград. По-късно при разкопки в Омаядската джамия в Дамаск главата на светеца била открита и положена в отделен параклис вътре в самия мюсюлмански храм. Части от нея, както и от ръката на Кръстителя, бяха открити в Созопол.
