Смокини, лабиринти, късно лято. Старинен и футуристичен, бил и бъдещ. Вдъхновение, успокоение, павета, тесни улички. Впечатляващ контраст между старинните къщи и антична атмосфера, с която в контраст са животът, младостта, енергията. Дори и динамиката обаче ухае на уют и бохемски покой.
Това е Созопол. Той е от онези места, в които или се влюбваш от пръв поглед, или просто не се връщаш никога повече. Второто е малко вероятно да се случи, но го казваме ей така - статистически. Атмосферата тук е специална - най-старият черноморски град е просто контрастен. Просто различен. За всекиго има по нещо, а разделението на стара и нова част е най-точната метафора за това. Нещо като Пловдив, но малко по-малко и много по-морско. Европейска столица на културата, само че на морето.
#Точно на границата между новото и старото се намира мястото, за което днес ще ви разкажем. Няма как да си в Созопол и да не отидеш там. Мястото се казва "Малката Текила" и е толкова непретенциозно, лятно, леко, че е като оазис за горещите летни дни и нощи.
От откриването си през 1998 г. мястото се е превърнало в еталон за прекрасни хора, студени напитки, хубави коктейли и много качествена музика. Преди няколко години то смени локацията си, за да се озове само на няколко метра от централния плаж в Градския парк на една прекрасна сянка, каквато ни е трудно да открием в Созопол.
#Знаете ли кое е най-хубавото на "Малката Текила"? Разбира се, освен музиката, хората, питиетата, мястото, Созопол? Това, че барът не работи само вечерта и освен наистина добри партита, можете да прекарате и цял ден на сянка в близост до непретенциозната дървена конструкция и просто да се наслаждавате на морето, слънцето и лятото. А вечер отново ще се радвате на лятото, но вече динамично, защото там имаме най-добрите партита с най-добрата музика. До края на юли там ще можем да чуем Emil Prize, Dolittle, Wosh MC и още хубави неща. Август е загадка, но някои изненади са за добро. За тази сме сигурни.
Колкото по на юг отиваме, толкова повече магия намираме. Най-вълшебните места са онези, на които можеш да прекараш цяло денонощие, което дори да не усетиш. В Созопол времето почти спира. Или лети. Всъщност май едновременно спира и лети. Защото докато се чувстваш в онова състояние на безтегловност и несъществуване, което само морето може да ти даде, изведнъж времето е свършило. Сякаш си заспал много дълбоко, но си сънувал най-яркия сън. Такова лято искаме всички - ярко. Но ако може да е безкрайно.
