В продължение на почти три месеца през 2010 г. Марина Абрамович прекарва по осем часа почти всеки ден, седейки мълчаливо пред повече от 1500 посетители в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк. Озаглавен "В присъствието на твореца" (The Artist Is Present), пърформансът вдъхновява документален филм и се превръща в най-известната й творба - в голяма степен благодарение и на нейната среща с бившия й партньор Улай, чиято изненадваща поява разплаква и двамата.
Сега, над десет години по-късно, Абрамович предлага на онези, които не са успели да стигнат до MoMA, друг шанс да участват в него - и вероятно също да се разплачат. Миналия петък 75-годишната артистка обяви, че ще постави отново пърформанса, за да подкрепи жертвите от войната на Русия срещу Украйна. Галерия Sean Kelly обедини сили с аукционната платформа Artsy, за да предложи на участниците в търга възможността да седнат срещу Абрамович по време на текуща изложба с нейни творби в художествената галерия в Ню Йорк на 16 април, пише W Magazine.
Наддаването, което приключва днес, несъмнено ще бъде ожесточено: предстоят само две срещи - една среща за един човек и друга среща за двама души. Щастливците ще бъдат овековечени във фотография от Марко Анели, който снима почти всеки участник в The Artist Is Present през 2010 г. Приходите ще отидат за организацията Direct Relief, която си партнира с групи като Министерството на здравеопазването на Украйна, за да предостави нужната медицинска помощ и подготовка за подпомагане на бежанци или засегнати хора от войната в дългосрочен план.
Артистката признава, че има само едно нещо, което й причинява болка тези дни - руските военни атаки срещу Украйна. Това е личен източник на травма, произтичаща от собствените й източноевропейски корени. Плюс това, че Киев е мястото, където Абрамович завърши скорошната си работа "Кристална стена на плача" в Мемориалния център на Холокоста в Бабин Яр.
"Създадох стената, която е най-голямото нещо, което някога съм правила. Дълга е 40 метра, създадена е от черни въглища, от които стърчат кристали. Въглищата са нещо черно, източник на енергия, а кристалите са просто бели и чисти", обяснява тя в интервю през списанието.
Посетителите, дошли да видят "Кристална стена на плача" в Бабин Яр, стоят близо до кристалите, като главите им почти ги докосват. А в галерия Sean Kelly Абрамович пресъздава кварцовите кристали като почит към Украйна - в част от изложба, която артистката казва, че е изпълнена с "преходни обекти".
"Наистина ме боли. Боли толкова много, защото войната боли като цяло", казва Абрамович.
"Украйна може да бъде Сирия, навсякъде. Когато създаваш творба и оставяш послание в изкуството, трябва да създадеш нещо, което всъщност е трансцедентално, което може да се използва по толкова много различни начини, от каквито обществото има нужда в момента", казва Абрамович.
"Кристалната стена на плача", обяснява Абрамович, е предназначена да бъде източник на изцеление, начин да почетете тялото, сърцето и стомаха си срещу кристалите".
Тя се надява и посетителите на изложбата "Performative" в нюйоркската галерия Sean Kelly да почувстват това усещане за изцеление, това пътуване през болката от различно естество, която е изпитвала през целия си живот, докато накрая не открива за себе си какво значи да си щастлив - да бъдеш осъзнат, което означава да бъдеш благодарен. Когато се събужда всяка сутрин, за да прочете новините за Украйна, тя непременно си напомня колко е благодарна, че живее в мир.
Революционен акт е, казва тя, да създадеш творба от състояние на щастие. Поне за нея – артистка, чиято кариера винаги се е уповавала на болката и страданието.
