Днес Лора Караджова празнува рожден ден - преминава в следващо десетилетие.
И макар да е публична личност, суетата й е чужда и не крие, че става на 40 години: „Нека хората да знаят на колко ставам, а и това не е нещо страшно, не съм възрастна, защото и вътрешно и външно се чувствам чудесно.”
Думите на дъщерята на големия музикант Йордан Караджов се леят като по вода и без зъдръжки говори за прекрасното си семейство, връща се в детството, минава през годините с лекота, стига до майчинството и децата - Алиса и Матео, както и до любовта – мъжа до нея диджей Марсел Рохас. Певицата благодари на Ladyzone за вниманието и споделя как, къде и с кого ще празнува рождения си ден, както и Коледа и Нова година, които предстоят.
Лора, честита да си! Как се чувстваш?
Благодаря! Всеки човек се чувства по-специален на рождения си ден, очаква повече внимание от близките си... Но според мен, всеки ден трябва да е така – да обръщаш внимание и на себе си, и на близките си, да прекарваш повече време с любимите си хора, а не само по празници да сте заедно. Така че да не се чувстваме специални само на рождения си ден, да празнуваме живота всеки ден!
Ти май го умееш това?
Не мога да кажа, че всеки ден го правя, защото всеки от нас има своите моменти, в които не е в супер настроение. Но пак казвам, че е по-градивно да излезем от „дупката”, ако сме попаднали в нея, да направим всичко възможно да се почувстваме по-добре, защото няма време, животът е кратък!
Ще празнуваш ли?
Да... Признавам, че не исках да празнувам, защото малко съм се изморила от събирания, но обкръжението ми е такова – с отношение към празника, семейството ми също и те всички няма да оставят нещата ей така. И ще трябва да се празнува, няма как (смее се)! Купонът ще е със семейството ми и приятелите ми в Банско. И като се замисля, хората, които се обичаме, наистина трабва да се събираме и да си изкарваме добре!
Чувстваш ли се щастливка, че си дъщеря на Йордан Караджов?
Определено... Чувствам се благословена дори, че съм негова дъщеря, защото той наистина е един великан! Възхищавам се на силите му, с които работи, създава музика, винаги помага на семейството си. Той е много кротък човек и все се стреми да съхрани силите си за сцената, за публиката...
Какви са спомените ти от детските ти рождени дни? А като по-голяма какво се промени?
Ние сме скромно семейство, живеехме в обикновена къща и помня как всяка година на рождения ми ден майка правеше торта и се събирахме с децата от нашата улица и си се биехме със снежни топки в двора (смее се)! Помня, че тогава винаги имаше страшно много сняг, надявам се и сега да има. А като по-голяма на рождените си дни винаги бяхме заедно близки приятели и прекарвахме много сплотено. На 30-ия си рожден ден помня, че бях бременна с Алиса и не е бил луд купон (шегува се)! По-принцип всичките ми рождени дни са били тривиални купончета с най-близките ми приятели, най-вече в домашна атмосфера. Като че ли с годините все повече искаме да се „скрием”, усеща се някакво напрежение сред хората, забързаният живот като че ли ни отдалечава един от друг...
С раждането на децата, промениха ли се личните ти празници?
Не се промениха, напротив, децата станаха част от купона! Ще празнувам и с децата си, както и моите приятели ще бъдат със своите - така компанията става по-голяма и по-весела! Ние не спираме да купонясваме, както винаги е било. Израснала съм до барабаните, докато нашите свирят, пеят и танцуват.
Разкажи за Алиса и Матео, колко големи станаха?
Алиса е на 8 години и е втори клас, а Матео е на 2 годинки и половина и вече ходи на детска градина. Той е много забавен – голям образ е! Луд маниак е на тема коли, непрекъснато мъкне огромни коли и ги мята от високо, те се чупят и това му е манията. Алиса е много нежна, доста суетна, все се конти и със сигурност има повече гримове от мен. Без червило не излиза от вкъщи и изкарва доста време пред огледалото. А аз въобще не съм суетна, дори не се поглеждам в огледалото, то само в нейната стая има такова (смее се). И се опитвам да я разбирам, но и да не й позволявам да прекалява, защото само със суета няма да й е лесно в живота. Искам да не обръща толкова голямо внимание на външния си вид.
Обичаш ли подаръци?
Чакам с любопитство подаръка от мъжа ми, много ми е интересно какво ми е избрал! Винаги се чувствам поласкана, като получа подарък, дори една картичка с красиво послание да е, ми е много скъпа до сърцето, защото ще ми остане спомен за цял живот.
А в музикален план има ли нещо ново, което правиш?
Започнала съм много проекти, но признавам, че последните 1-2 години си дадох малко почивка, защото стила, който е актуален сега, не ми харесва. Усещам промяна в себе си, прави ми се по-различна музика и скоро ще „излезе” нещо съвсем ново от мен.
Май си пораснала и в творчески план?
Най-вероятно...сигурно е така! От две години се лутам и усещам, че скоро ще се открия, защото душата ми го иска и няма как да не успея.
И второто майчинство може би ти е повлияло да поспреш с музиката!
Да, но те, децата, вдъхновяват повече... Така че, не би трябвало това да е причина.
Щастлива ли си?
Определено съм много щастлива и благодарна на съдбата, че ме е дарила със семейство – с прекрасни родители и с деца, и с мъж, и с дом!
Мъжът ти българин ли е, защото по името му не личи?
Баща му на Марсел е от южноамерикански произход, иначе си е българин от София, роден е тук, израснал е в центъра на столицата.
Правиш ли си равносметка, обръщаш ли се назад?
Да, връщам се и си давам сметка, че пълноценно съм изживяла времето и ще се опитам и напред да е още по-пълноценно! Истината е, че по-забавно съм живяла... Обичам да се забавлявам, обичам да танцувам, да ходя на дискотека!
Приятелите оредяха ли?
Не бих казала, по-скоро оредяха срещите ни, за съжаление, и по-рядко се виждаме, иначе си се помним! Но човек не трябва да забравя приятелите си и дори да не ти се обаждат често, ти се обаждай – връзката не трябва да се прекъсва.
