Линдзи Вон е прекрасна – една от най-красивите жени, ако не в спорта като цяло, то със сигурност в ски-спортовете. Но дори тя се е сблъсквала с неприятни коментари за теглото и формата на тялото си, които са я карали да се чувства зле.
През 2010 г. Линдзи спечели златен медал на Зимните олимпийски игри и изведнъж се оказа в центъра на вниманието по целия свят – не само сред любителите на спорта, а на всички. Изведнъж от спортистка стана модна икона и секссимвол. И сега си спомня това с не много положителни чувства.
„Може и да изглежда, че се чувствам комфортно в тялото си, но не винаги е било така“, каза тя в интервю за подкаста „The Keep Going Podcast“. „Беше ми трудно след като спечелих олимпийските игри, защото бях извадена от скиорския си балон и бях поставена сред звездите от шоубизнеса. Бях сред хора, които са с половината на моето тегло.“
Макар да има тяло, на което много жени по света ще завидят, Линдзи определено няма мерки на супермодел. 36-годишната жена е висока 178 см и е с тегло около 70 килограма.
„Чудех се дали и аз трябва да изглеждам като тях“, продължи Линдзи. „Никога преди това не се бях сравнявала с някого.“
След като става известна, все повече хора се интересуват не от спортните ѝ успехи, а от това как изглежда и с какво се облича.
„Много хора ми казваха, че не трябва да нося определени дрехи, защото не изглеждат добре на моя тип тяло. Или ми казваха, че съм прекалено мускулеста.“
В продължение на години Линдзи Вон се е срамувала от тялото си, но с времето се е научила да го приема такова, каквото е и да се гордее с него. Научила се е да има позитивна представа за самата себе си.
„Имам целулит и имам стрии“, каза тя без да се срамува. „Тренирам всеки ден и все пак имам тези неща. Така че това съм аз, или ме приемате каквато съм, или се махайте.“
През ноември Линдзи каза, че Пандемията ѝ е помогнала много да възприеме тялото си и да бъде щастлива в него: „Пандемията ме научи да се обичам“, каза тя за списание „Пийпъл“. „Научи ме да обичам и другите. Има толкова много омраза по света и трябва да се научим да се подкрепяме един друг. Кой го е грижа дали имаш целулит или имаш бръчки?“
Линдзи Вон се надява, че като разкаже за своите притеснения относно тялото си, ще помогне на други хора да прегърнат това, което ги прави уникални и да спрат да се сравняват с околните.
