Жената през погледа на фотографа

Иван Митров е на пръв поглед обикновен младеж с голяма страст  към пътуванията и фотографията. Но това само на пръв поглед. Ако се поровите в профила му във фейсбук, ще разберете, че той е една волна душа, търсеща, намираща и продължаваща да търси. Търси още пътувания, още приятели,още изживявания, още емоции, които да снима и да споделя със своите приятели, защото това го прави щастлив. Не се занимава професионално с фотография, но неговият фотообектив определено успява да улови момента. Любимите му обекти за снимане са… жените, и не само, разбира се. Снима природа, гледки, пейзажи, хора, животни, улици, настроения, но първото изброено си остава негова страст. За да се запознаете по-добре с него, предлагам първо да разгледате галерията Жената през погледа на фотографа, а след това да се потопим в неговия свят с кратко интервю. А какво ще откриете в интервюто ли? Как се прави най-хубавата снимка, колко кадъра са ни нужни, за да се получи наистина добра фотография и кои жени са по-красиви - българките или французойките.

Ето го и Иван! Не го виждате добре? Хвърлете поглед на снимките по-долу!

За начало ни разкажи повече за себе си – къде си роден, какво си завършил, какво те завлече в Лондон, с какво се занимаваше докато беше в България и с какво се занимаваш в Англия в момента?
Роден съм във Велинград и съм израснал там. Завърших гимназия с изучаване на английски език, а след това една година учих финанси и банково дело в Икономическия в София. Прекъснах, мислейки си да се насоча към кинорежисура, но съдбата ме изпрати право в Германия, а след това и в Лондон. Причината да искам да се занимавам с кинорежисура като се замисля, е любовта ми към киното, което оказваше много голямо влияние върху мен, също и музиката... Баща ми, разбира се, имаше голямо въздействие върху мен, върху желанието ми да пътувам, да опознавам, и дори към фотографията. Той беше един от най-добрите български треньори по плуване, имаше възможност да пътува през социалистическите години, и се връщаше с много разкази и впечатления, който разпалваха въображението ми и желанието да пътувам, да виждам. Той ми донесе още в детските години един фотоапарат "Смяна" и това беше първият ми шанс да се докосна до фотографията.  В България се занимавах със спорт и компютри, пробвал съм доста спортове, някои от които странни за България, поне преди години. В момента в Англия работя на летище Хийтроу, работата ми е свързана с пътническо обслужване.

Имаш много хубави снимки, които сами говорят, но не се занимаваш професионално с фотография. От колко време фотографията е твоя страст и любов?
Имам няколко публикации на мои фотографии, благодарение на приятели журналисти, които ги използваха за списания. Имам и няколко публикации в сайтове в интернет. Фотографията е моя страст още от малък, но определено от 12 години ми е голяма любов.

Снимките говорят и за своя собственик – пътувал си много и на различни места по света. Къде си бил, с работата ти ли са свързани пътуванията?
Човек иска да се докосне до красотите на света, за това е създаден той- да бъде откриван, преоткриван, оценен! Чрез пътуванията човек се обогатява, научава, изучава, преценява. Пътувал съм доста из Европа- прекарвал съм доста време в Хърватска, Словения, също съм бил в Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Унгария, Чехия, Италия, Австрия, Швейцария, Германия където съм и живял, Франция, Испания, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, като ученик съм бил в тогавашната Чехословакия и в Русия. Ходил съм няколко пъти и до Канада и САЩ. Пътуванията ми не са свързани с работата ми, а с приятелите ми, които живеят по различни точки на света и със страстта ми към приключения и нови красоти.  Когато отида на гости на приятели някъде, често се случва не само те да ми показват тяхното място, но и аз да им показвам неща, които не са забелязали. Впечатлявам се, забелязвам детайли. Понякога като им показвам направените снимки, възкликват, защото съм "хванал" кътчета, физиономии, които отразяват мястото, които местните понякога пропускат да забележат.

Разкажи за най-вълнуващото място, на което си бил?
Малко е трудно да отговоря на този въпрос, бил съм на доста места, които са ме докоснали по някакъв начин и са вълнуващи сами по себе си. Може би едно, което трайно се е запечатало в мен, природен феномен- Плитвичките езера в Хърватска.

Мястото наистина те грабва с красотата си. Там и детайла, и цялото са впечатляващи. Природата е едновременно грандиозна, и уютна, цветовете на водата са вълшебни. Провокиращо е да снимаш такива места, особено когато е трудно да обхванеш цялото, и трябва да запечатиш духа му в един относително малък фрагмент.

Приятелите ти харесват това, което правиш. Защо снимаш и качваш снимките във фейсбук? Заради тях ли или заради себе си?

Качвам ги предимно заради приятелите си. Много мило и хубаво ми става, когато получа съобщения от приятели и техни приятели, че снимките ми са страхотни, че благодарение на тях денят им става по-усмихнат и хубав. Понякога дори получавам съобщения, че сутрин с нетърпение отварят фейсбук, надявайки се да съм качил нови снимки, които да разгледат, и така денят им да започне по-ведър, или романтичен.  Ако тези думи са искрени, а те изглежда са, като знам, че съм зарадвал някого някъде, се усмихвам в себе си и ми е хубаво.

Трудно ли е да уловиш момента? И колко кадъра правиш преди да успееш?
Винаги е различно. Понякога може да хванеш момента и само с един кадър, а друг път ти трябват доста кадри и скорост на апарата. При мен понякога зависи от настроението, от емоциите ми в момента. Мога да хвана момента ей така, с един кадър, ако съм се слял с мястото, ако съм "вътре" в него, а не загрижен, с други мисли в главата. Понякога и мястото, момента, ме предизвикват, откликват на емоциите и мислите ми, те се сливат с мен. Тогава се получава лесно. Друг път имам нужда от време. Но имам голямо въображение, това доста ми помага. Мисля и че е важно, че се впечатлявам, забелязвам много неща и тяхната динамика, реагирам на нея.

Винаги ли носиш фотоапарат със себе си?
- Винаги е с мен!

Как се прави най-хубавата снимката?
Най-хубавата снимка се прави с търпение, вяра, въображение, усмивка и желание. Понякога разбираш, че най-важното не е скъпата апаратура, за да се получи хубавата снимка.

Какво обичаш да снимаш най-много?
Тъй като обичам да пътувам и да се разхождам, не мога да кажа точно какво най-много обичам да снимам. Определено напоследък снимам хора, предимно жени. Да, определено женската красота ме привлича. Обичам да снимам човешките лица, но има моменти когато снимам просто детайли или природни красоти. Щастлив съм, че мога да се докосна до една мултикултура, до различни места и хора от цял свят, до техните култури и природни гледки. Това е моето богатство.

Коя е снимката, която най-много харесваш? Свързана ли е с някаква история, сантимент, човек?
Да, с майка ми. Преди няколко месеца заведох майка ми на френската Ривиера и една снимка в Монако запечата завинаги радостта, удовлетворението, спокойствието на този човек, който е направил толкова  много за теб и за семейството си. След толкова години този човек е удовлетворен, че е успял да се докосне до това, за което е мечтал и е чакал. Това е тя, снимката на Майка и Монако!

Сред многото ти снимки няма как да не забележа преобладаващата част от тях – случайни жени, които си уловил, докато си пътувал. Това ли е мечтата на фотографа – да снима жени или това е най-красивото нещо, което може да запълни обектива ти?
Срещата с интересни хора, запознанствата, жените, хората по света и красотата определено е мечта за фотографа.

Кое се снима по-трудно - летяща птичка или танцуваща жена?
За мен  по-трудно е танцуваща жена, тя те впечатлява и заинтригува много, а и самото движение някак си предизвиква въображението ти и създава красота в душата ти. Определено танцуваща жена. А тя, може би, е и по-рядка...

Тъй като си бил на много различни места, можеш ли да кажеш кои са най-красивите жени от страните, които си посетил?
Да си кажа искрено, жените на Русия, България и Сърбия са много красиви и еротични.

А най-фотогенични?
Според мен във всяка жена има чар и красота, важното е как ти ще успееш да я предадеш през твоя обектив.

Българките могат ли да се конкурират по красота с французойките например, или с италианките, испанките?
100% да, нашият ген е страхотен, богат, определено мога да кажа, че българките могат да се конкурират с французойки или италианки. За мен красотата на французойките и италианките е един мит, малко преувеличена история, свързана с тяхното по-голямо модно, а може би и обществено влияние.

Имаш ли си приятелка?
В момента не.

Ето сега ще ти направим хубава реклама. Шегувам се! Един ден когато имаш приятелка как смяташ, че ще реагира тя на твоята страст към фотографирането на жени?
Надявам се един ден да си намеря и тя да приема моя свят. Съвместния живот се гради на разбиране, вяра, доверие, уважение и малко лична свобода и право на човек да държи на своите ценности и любов към някои неща. Надявам се да разбере и оцени снимките ми и дори хубавите жени, запечатани на тях.

И накрая да те питам – какво си искал да снимаш най-много, а все още не си успял?
Много искам да снимам собствените си деца!