"Аз съм просто едно малко момиче в големия свят, което търси някого, когото да обича“, казвала е Мерилин Монро. На 5 август 1962 година светът изгуби не просто атрактивна актриса, а се сбогува с един мит. Мерилин Монро беше открита мъртва в спалнята на своя дом в Брентуд, Калифорния. Гола. С лице към възглавницата. С телефонна слушалка в ръка – като че ли в последния си миг е търсила спасение или може би да чуе топла човешка дума. Но от кого?
Официалното становище за смъртта й гласи: „вероятно самоубийство вследствие на предозиране с барбитурати и хлоралхидрат“. Неофициалната версия? Като че ли иконата никога не си е тръгнала от общественото въображение, защото версиите за смъртта й били подхранвани от шепоти, погледи, досиета и един безмълвен телефон, оставен да звъни в празното.
Смъртта на Мерилин
Смъртта на Мерилин е в центъра на най-голямата митология на Холивуд – пъзел от политика, секс, отчаяние и предателство. А може би и отмъщение. Когато иконата на една епоха напуска този свят с телефонна слушалка в ръка, ние сме длъжни да си зададем въпроса: кой беше на отсрещната линия?
Седем години в мъгла
Седем години. Цели седем години тя живее в паралелна реалност, в която границите между сън и истина, желание и дълг, любов и манипулация, се размиват. Толкова дълго продължава връзката ѝ с Джон Ф. Кенеди – една връзка, която никога не е била изречена на глас, но за нея се шепнеше в тайните коридори на властта и в сенките зад кулисите на Белия дом. От бляскави коктейли и шепоти в тъмни стаи, до отчаяни обаждания в малките часове на нощта и опасни илюзии, които тя приемаше като обещания.
Мерилин, с нейната жадна душа, гладна за обич, за истина, за принадлежност, се вкопчва в него не като в мъж, а като в спасител. В очите ѝ той е едновременно любовник, баща, който може да я спаси от бездната на собствената ѝ несигурност. Но Джон ѝ предлага свят, в който тя никога няма да има постоянен адрес – само срещи в сенките и мълчание на светло. Изплъзва ѝ се – като политик, като съпруг, като брат.
Тогава се появява Робърт Кенеди. По-млад, по-сдържан, но по-внимателен. Дали е утешителят, изпратен да потуши бурята, или надзирателят, изпратен да контролира случващото се? Дали се опитва да я спаси или да я накара да замълчи? Срещите им стават по-чести. Разговорите по-интимни, а тайните – по-опасни. А самата Мерилин започва да вярва, че двамата братя могат да ѝ дадат онова, което не получава от външния свят: сигурност, истина, любов. Но никой не обича истински един секс символ – особено когато той знае твърде много.
Границите между личния и политическия момент изчезват. Отношенията ѝ с братята Кенеди се превръщат в нещо, което не може да бъде контролирано нито от сърцето, нито от службите. Единственото, което остава, е страхът – нейният и техният. Защото невъзможната любов, когато е свързана с най-могъщите мъже на планетата, не просто боли. Тя се превръща в заплаха. Политическа, историческа и личностна.
И тогава започва мълчанието
Телефонът, онзи толкова човешки мост между отчаянието и надеждата, става нейното последно оръжие. Тя звъни, но на кого?
По свидетелства на Питър Лоуфорд, зет на Кенеди, последният ѝ разговор е с него. Тя е разстроена, разплакана и не на себе си. „Сбогом, Питър. Сбогом, Питър“, казва тя. Сякаш е осъзнала, че е сама в света, който я превърща в символ. Сякаш е разбрала, че оттатък слушалката не идва спасение, а студена тишина.
Нощта е мъчителна. Около 3:30 сутринта психиатърът ѝ, д-р Ралф Грийнсън, разбива прозореца и я намира. Безжизнена. Телефонът е още в ръката ѝ. Къщата е твърде подредена, няма следи от насилие. Няма го нейният дневник, той е изчезнал.
Малко след това пристига полиция. Всичко е стерилно и под контрол.. Въпросите се множат. Дали някой е дошъл преди тях? Дали е било самоубийство? Или принудено мълчание?
В спомените на съседите
Съседите си спомнят спрелите черни коли. Непознати мъже в костюми. Странни обаждания. Нещо се е случвало в къщата, но никой не иска да го назове. ФБР мълчи. ЦРУ мълчи. Белият дом мълчи.
Мерилин, момичето от сиропиталището, което си обеща, че ще бъде желана, в крайна сметка бе оставена да умре сама. Тя, която беше най-сниманата, най-желаната, най-обсъжданата жена на 20-ти век, си отиде като сянка.
„Холивуд е място, където ще ти платят хиляда долара за целувка, но само 50 цента за душата“, споделяла е Монро. Нейната душа струваше много повече. Но никой не я пожела истински. Не и когато имаше най-голяма необходимост.
Истината за смъртта ѝ може би никога няма да бъде разкрита. Дали Мерилин е била жертва на самата себе си? Или на хората, които я обожаваха само от екрана? Дали слушалката е била символ на последна молба за помощ? Или на онова, което никога не получи – искрен глас, който да каже: „Оставам с теб.“
Може би телефонната слушалка в ръката ѝ е нейният последен шепот: „Чуйте ме поне сега.“
Вижте повече за стила на Мерилин Монро в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
