Велислава Кирилова, Vella de Bella, Ясмина... - многото имена за една жена. Жената, която стопанисва морето край Синеморец, защото всяка година е там още с пускането на първия филиз орлов нокът. Дълги години я познавах само виртуално от блога й - umopomrachenija.blogspot.com. Срещнахме се на скалата на залива и заедно чакахме изгрева. След това си подхванахме дългите поли и тръгнахме към Липите...
Ясмина влюбва в морето. Тя е капанът за сънища, когато непрекъснато сънуваш Голямото синьо. Улавя го с бленда и го отпечатва на картичка или календар - всички тях може да разгледате на Postcards from the Sea. Тя е една от 24-те жени, които ви представяме в поредицата 24 жени с кауза, защото с капката море в зеницата и със снимките си ни кара да вдишваме красота и смисъл.
Опиши ми твоето море с една дума.
СВОБОДА.
Кога за първи път видя маковете, нацъфтели по плажовете на Синеморец?
Не бях предполагала, че в морския пясък могат да виреят цветя. Когато през май 2007-ма отидохме при морето, останах поразена. Оттогава не пропускам да ги видя, вече тринайсет години, и все не ми стига...
Защо всяка година се връщаш в Синеморец? Няма ли да отидеш на море в Гърция?
Беше началото на юни, 2006-та година. Помня как пътувахме със Зиги в страшна буря цяла нощ. Вода на талази и непрогледен мрак през прозорците на автобуса, плавахме като Ноев ковчег. На развиделяване вече бяхме доплували до Царево, изгледах със съжаление хората, които слязоха в проливния дъжд и потреперих при мисълта какво ли ще правим, като пристигнем толкова рано в селото, а дори нямаме никаква резервация, не познаваме никого... Огромно беше изумлението ми обаче, когато някъде след Варвара бурята изведнъж изчезна и ние слязохме в един прекрасен, топъл и все още спящ Синеморец, по изгрев. Бяха будни само баничарите, почукахме на прозорчето им с молба да оставим саковете си при тях, докато намерим място за нощуване. И така... Влюбих се в това място от пръв поглед.
Питаш за Гърция. Може би някой техен затънтен остров, някой ден, като ми омръзне нашето море... Но засега не виждам как ще стане това. Все повече се вкоренявам тук.
Твоето море никога не е в разгара на сезона. Разкажи ни какво се случва по бреговете, в морето и небето, когато е ранен април или късен септември.
Когато е празно от хора, морето е пълно с различен живот. Напролет бреговете са диви, зелени, окичени с цветя. Ароматът на лайка и мащерка се усеща чак на плажа. Дъждосвирци гнездят по пясъка, жаби квакат от блата и басейни, таралежи любовно съскат нощем из дворовете, кукумявки кукумякат в комините на празните къщи, чакали вият, скорци пеят като падащи снаряди и отглеждат малките си в дупките на уличните стълбове, лястовици събират в калта "тухли" за своите нови гнезда, щъркели тракат, малки рибки скачат над бавните води на реките, новоизлюпени диви гъски има във всеки залив... мога да изброявам с часове. Всичко се движи, цвърчи, ражда се, умира.. животът кипи в пиршество.
В ранната есен на късния септември е малко по-различно и пак хубаво. Тогава водата е топла и цъфтят водораслите, морето се гизди. Из кафявите полета по бреговете се появяват гъби и лилави минзухари, зреят нарове и смокини... Става малко тъжно и много тихо, заваляват дъждове, излизат тънки сутрешни мъгли, птиците отлитат, всичко привидно опустява. Но не. Морето бавно започва да се съвзема от голямата лятна глъчка, за да влезе животът пак в своя собствен ритъм, до следващото горещо лято.
По-различни са твоите морски снимки. Защо?
Може би защото се стремя да не правя просто пейзажи, а кадри, които да разказват, да има движение в тях, да извикват чувства. А пък и хората, които ги харесват, са по-особени, поетични. Не всеки ще се впечатли от веещи се на полето чаршафи, например, от жабурняк в локва, от таралеж в рибарското селище, от пръчка, облечена с моряшки потник, от простор с рокли или прегърнали се сухи треви..
Кога и защо реши, че снимките може да се превърнат в нещо повече – картички, картини, календари? Откъде може да се купят?
За всяко нещо, което правиш, винаги трябва да има някой, който в даден момент да те насърчи. Никога не бях предполагала, че ще започна да правя картички и не само, ами че тези картички ще бъдат харесани от някого. И съм благодарна на моята приятелка, художницата Ерна Ангелова, която с много твърд тон една сутрин преди пет години ми нареди да й представя десет кадъра, които да отпечатаме и да пуснем в продажба. Толкова категорично и безкомпромисно прозвуча, че веднага изкозирувах и се заех със задачата. Пуснахме много малък тираж, по десетина от вид и изобщо не вярвах, че някой ще ги хареса толкова, че чак да си ги купи. Е, не познах. Оттогава досега съм направила четири колекции, всяка година заснемам нова. Ето и тази - след десетина дни заминавам и към началото на юни се надявам да имам вече готова колекция 2019. А в дните преди Коледа вероятно ще се появи и нов Морски календар, за 2020-та. Могат да бъдат намерени в "Син Ключ", Синеморец, "Le Petit Salon" в Созопол, "Handmade shop 123" в Пловдив, "The Factory" на малките пет кьошета в София и в книжарница Книгомания на бул. "Васил Левски" 28.
Кое е най-далечното място, на което е отпътувал твой кадър?
Може би Япония... Но все пак, нали това са картички, представям си, че са отлетели до най-различни чудновати места. Познавам хора, които ги добавят към подаръците си по всяко време на годината, дори за Коледа. Понякога получавам писма от далечни непознати, които са намерили начин да ме открият, и ми става много мило.
Да имаме други очи за морето – дали не е това част от начина да опазим това, което е останало от българските плажове?
Да, точно. Морето в никакъв случай не е само плаж и обслужване. Хубаво е да имаш въображението сам да измислиш своето море, а не да живееш в нечий чужд избор. Да си създадеш ритуали, различни от тези, които предлагат хотелите. Вместо на стол, да седнеш на залив. Да замениш ресторанта с пикник на плажа, в двора, на балкона. Да си откриеш сам своите тайни морски пътеки, вместо да се луташ в атракции. Да наблюдаваш мравките. Да има изобщо мравки край теб. Да седнеш на някоя скала вечер и да те издуха вятърът, вместо да сменяш каналите на телевизора... Като правиш този свой избор, ти по някакъв начин спасяваш и частица от дивото лице на брега.
Дойде ли някой твой приятел или пък непознат за пръв път в Синеморец или пък да го преоткрие, привлечен от снимките или думите ти?
Много приятели и непознати дойдоха за първи път в Синеморец покрай снимките, които правя. А пък част от тях започнаха и да идват всяка година точно на "моето" море. Наричам го "моето", защото с пристигането ми през май се запълва и цялата къща. Живеем като на лагер. Готвим заедно в мотвака на двора, пълним вазите с полски цветя, рисуваме, слушаме музика, четем на глас книги, разказваме си истории, не бързаме за нищо, говорим за всичко...
Дъщеря ти Яна също е силно свързана с морето. Как дойде идеята за кратките филмови форми с нея и как ги случвате?
Може би това е просто нашият начин да запазим спомени от израстването на детето ни, а детството е толкова мимолетно. Като старци и деца ние сме най-истински и най-естествени, защото тогава се отърсваме от всякакво его. Децата правят всичко като за първи път. И когато снимаш движението на едно дете, разбираш, че дори няма нужда от говор. То не позира, то просто прави каквото му харесва. Клиповете ни са като архетип на детството. Те показват нещо, което всички ние сме изживели.
Разкажи интересна случка около снимането.
Разхождаме се край Варвара, едно поле от слънчогледи се ширнало там. Решаваме да заснемем Яна сред тях. Казваме й - влез при слънчогледите, а тя се дърпа и плаче. Ние пък се чудим и се ядосваме защо не иска да ги разгледа отблизо, толкова са красиви... Пак я караме, тя пак не иска, чак безмалко да й се скарам, че се лигави. Но когато решавам да покажа какво всъщност искаме от нея и правя първата крачка в слънчогледовата нива, изведнъж осъзнавам - има милиони жужащи пчели, по всичките слънчогледови пити...
Един синеморски ден... (допълни многоточието)
Изгревът... започва в пет и половина. Събуждането на света е магия. Осъзнавам го всеки ден, и че не е най-важен изгревът, а всичко, което се случва малко преди и малко след него. Лодка пресича хоризонта, следвана от ято чайки, които повече приличат на рояк мухи. Влизат в контражур на фона на увеличаващия се диск. Керван корморани прелита в обратна посока, тръгнали на лов. Има и едно затишие, като очакване. С първия проблясък на Слънцето веднага излиза ветрец, минава през тревите, набраздява морето, появяват се вълни....
Кафето... сред мащерки на брега на морето.
Гьозлемето... на бордюр, под цъфнала липа.
Пътеката... на ружите и дивите клематиси, люляци и незабравки, до жълтите скали.
Тревите... до гърдите, до брадите, над главите...
Когато нещо жужи... в короната на кестена разказват пчели...
На кого е полето... на смеха на приятелките ми - подплашва смоците, разбутва тревите, полита на ято...
Джинът... върху залеза, на бункера, в буркан.
Тишината... преди буря.
