Усетът към изкуството и желанието да твори правят Ваня Щерева завършен артист. Тя е актриса, певица, композитор, писател, сценарист и креативен човек, който не се спира пред нови идеи за още проекти - бутик YAGODA, подкаст „НАОБРАТНО”. От екипа е и на предаването „Ергенът”, а най-новата й песен, която излезе преди дни, се казва „НЕ ТИ ОТИВА” и е доказателство за връзката с дъщеря й Мила Роберт. Пред Ladyzone.bg Ваня Щерева разказва как порасналото й момиче, чийто стил в музиката винаги е разпознаваем, я провокира да създаде „НЕ ТИ ОТИВА”. Няма спор, че и дъщеря й е наследила таланта и артистизма й, но Мила върви по свой път. Сега изненадва с танцовите си умения, завладяваща енергия, чувство за хумор и освободеност в предаването „Dancing Stars”.
Поздравления за новата ти песен! Благодарна ли си на дъщеря си Мила, че те подтикна да облечеш музиката й в думи, в картини, да й придадеш смисъл?
Благодаря! „НЕ ТИ ОТИВА” е песен, която се промъкна някак между всички вече записани, които чакат ред да се довършат. Пререди ги на опашката. Моето удоволствие от правенето на музика, е именно в раждането и оформянето й - аз да си измисля музиката, по написан вече текст, после да участвам и в аранжимента. Тук стана обратното. Седнахме с Мила една вечер да си разказваме кой какво - що, и тя започна да ми пуска нейни демо записи. Бяха супер идейни и безкрайно много. Питаше коя песен да остави и коя не. Бийтът на бъдещата „НЕ ТИ ОТИВА” беше супер, но тя беше измислила само припев с някакъв примерен текст, който не беше интересен. Може би това спомогна за безразличната ми реакцията. Тя попита: „Тая да я бракувам ли?” И аз веднага: „Бракувай я, майко. Имаш къде, къде по-добри.” И тя: „Ами, вземи я, ако искаш.” Не ми беше хрумнало да правя чужда песен, но си викам, чакай да пробвам. С лекота дойде текстът и мелодията на куплетите. После като я записах, Мила каза, че станала много по-хубава. Сега гледам коментарите - няма нито един негативен, което е нетипично за мен - всички викат - хит, на рипийд в листата ми и т.н. Ще видим живота й на тая песен как ще протече, но явно Мила умее да прави хитове. А и се оказа, че съм присъствала на създаването на бийта, и си спомних този момент - лятото във Варна. Бяхме лепили цял ден тапети с нея и Камен - момчето, което направи бийта. И те двамата седнаха да си починат - да направят някаква нова песен, докато аз приготвям вечеря. Чувах го тоя припев от другата стая, но и тогава не ми подсказа нищо. Понякога хубавите неща са най-непредвидими.
И сега, след тази неочаквана визия в клипа - черна или руса?
Нека си остана руса, въпреки че черното в „НЕ ТИ ОТИВА” много ми отива. Голямо удоволствие за мен е във видеоклиповете да се превъплъщавам в нови образи, да си измислям стайлинг, с който няма да ме видиш по улиците. Сцената затова е сцена, да излезеш на нея необикновен, изненадващ.
Каква е връзката с дъщеря ти сега?
Нищо, че е клише, но тя ми е най-близката приятелка. И най-точният коректив. За всичко си говорим, допитваме се за решения по разни въпроси, невинаги се съобразяваме с мнението на другата, но не се и съдим.
Видяхме те и на старта на „Dancing Stars”, където Мила разкрива нова страна от себе си. Със сигурност я подкрепяш, но преди началото на танцовото шоу тя поиска ли съвет от теб?
Много се вълнувам от „Dancing Stars”. И не само от нейното участие, радвам се на всеки танц и чакам вторник с нетърпение. Харесва ми предаването, даже докато гледам, се усещам как си танцувам, а аз съм нетанцувален човек. Съвети за танци аз не мога да давам, но си говорихме много преди шоуто - да. Предимно се надъхвахме колко ще е позитивно за нея - хем ще научи нещо ново, хем ще направи тяло - танците се оказаха много сериозен спорт, въпреки, че отстрани изглежда лесно.
Ще те върна назад във времето – какво дете беше Мила?
Беше вглъбено в себе си дете. Някакво такова, с много собствен свят, независим от заобикалящото. Предполагам, това ми даде и посока на поведението - родителите са обикновено - „Аз знам по-добре от теб, аз ще ти кажа как да стане”. При мен беше: „Не мога да й налагам моето, не бива, тя има свое.” На улицата в детските кавги се справяше сама и с нетрадиционни методи, никога не ме е занимавала. В училище не беше добре. Опитвахме се да повлияем, не се получи. Бях спокойна, защото се връщах назад - и аз не бях хич по ученето. Виждах въображението й и го подхранвах. Беше написала и нарисувала три книжки, и отгоре на корицата под найлоново прозорче с тиксо - нанизала гривничка - с подарък, вика, ще вървят по-добре. И ги продаде в квартала тия книги. Още ме е яд, че не купих едната. После имахме тежък период - много бели, много глупости. И тях приемах със спокойствие. Питах я наскоро - как стана така, че от малка нямаше тайни от мен. Тя каза, че просто е било лесно - никога не се е страхувала от реакцията ми.
Какви въпроси й задаваше в разговорите ви?
Не помня. Само помня, че се отнасях с нея като с равностоен човек. Никога не е имало аз съм голяма, ти малка.
Най-вече търпелив ли трябва да е родителят или строг и изискващ от детето си?
В моя случай - търпелив. Не знам как трябва да е. Възхищавам се на строгите родители, те са повече търпеливи от търпеливите. То не е лесно да тропнеш по масата, когато ти се иска да го прегръщаш. Всеки си усеща сам. Моето не е рецепта, просто така беше и случих на дете (смее се).
Всички грешим във възпитанието на децата, ти призна ли пред себе си грешки, ако си допускала такива?
Не съм от хората, които прекалено анализират, въпреки зодията ми. (Дева – „Аз анализирам”.) Голямата допусната грешка ми я каза Мила. Когато се разделяхме с баща й, никой не й е обяснил какво става. И е била объркана повече от година. Изобщо не мога да си представя как сме допуснали това, но истината е, че тогава не ми е хрумнало да седнем да поговорим. Това ни е голямата грешка, с която тя е трябвало да се справя сама.
Често ли й казваш колко много я обичаш или предпочиташ да й го показваш?
Не. Това е странно при нас, и двете не си казваме често, даже сме го обсъждали. Малко темерути си падаме.
