Мила Атева е от онези хора, които кипят от бъбрива енергия и дори и когато са тъжни („Ох, много ми е гадно…” – посреща ни тя и само след десет минути вече говори с ей (!) такава усмивка) , те зареждат с едва доловимо, но много позитивно настроение – точно обратното на онази пустош, която ти оставят енергийните вампири. Освен това е цветна, артистична и прави дрехи. Да, дизайнер е. Защо се срещнахме с нея ли? Ами, защото всъщност тя е човекът, който стои зад името Sassa Bjork, но „не съм тя”- смее се Мила. Коя е Sassa е по-лесният въпрос – отговорът е ето тук. Коя обаче е Мила? Ето един кратък и усмихнат опит за малко яснота по темата:
Биографията?
Цялата ли? Хаха, ами какво да ти кажа, догодина ще стана на 30, ще си имам „любилей”! И честно казано си мислех, че на 30 ще съм на друго място в живота си. Ама не съм, ей ме на, още съм тук, ама няма да е задълго…
?
В смисъл, тук - в София, в България… Сещам се за един виц за змея и за грозните жени: Разбива се самолет и пада на остров, пълен със змейове. Там попадат българин, американец и италианец. Хваща ги Змеят Горянин и им казва – „Ако ми кажете нещо за вас и се сетя от коя държава идвате, ще ви пощадя.”. Пръв бил американецът: "Yo, man, страната на неограничените възможности, Статуята на свободата... Голямата депресия... Хамбургери, кредитини карти..." Змеят обаче казал, „Сори, брато, ма не знам кой си.” И го изял. После бил италианецът – „Рим... папата... мода... обувки, спагети, мафия…” – „Изобщо не знам кой си, каква е тая Италия, какви пет лева…” изяла и него. Седи българинът, свит и депресиран, мълчи си. Змеят казал – „К’во мълчиш, бе, кажи нещо!” И той „Еми… България.” „България, София, МЕИ – дъщеря ми учи там!” (смее се) Така че, не мисля да съм в София, България, I hope. Иначе мога да ти кажа кои са родителите ми (смее се).
Кажи?
Майка ми е университетски преподавател по статистика, баща ми е музикант. Тромпетист е. Иначе и майка ми е много артистична.
Вдъхновението?
Пак ме избива на някакъв негативизъм, но истината е, че идва трудно. Особено, когато трябва да ти е ежедневие. Като във всяка професия нещата може да започнат да се повтарят и да ти доскучае. Но иначе идва от много малките неща. Мен те ме бутат и такива и ме вдигат… например тук има едни комини - точно отсреща. Ако излезеш вечер и ги видиш... много са яки!
Архивът?
Е важен. Моят архив, който е в блога, е мъничък, но без него нямаше да има Sassa. Тоест без това, което имаш зад гърба, няма бъдеще.
А твоят личен архив?
Не е много забавен, но се боря с това. Наскоро представях един мой приятел на друг човек и казах: „Той е много умен, обаче е много комплексиран.” Моят приятел се обърна и с абсолютно спокойствие каза: „Всички се борим с нещо.”. Всеки има комплекси, но не са константи, а променливи, което е по-забавно. И аз се боря с разни неща, но съм от хората, които си решават проблемите с конфронтация. Сама със себе си и то всеки ден.
Обичаш?
Мама! (смее се) Обичам си много сестрите, приятелите, лятото, телевизията. Също и кола. И музика.
… музиката?
Всяка сутрин, веднага след като стана, съм на „press play”, защото денят ми трябва да започне така. Музиката ме вади и ме вкарва в много състояния. Много ми е важна и често се променя - не съм човек, който се вманиачава в определен стил, просто обичам да си имам моето според момента.
Ядосва те?
Непочтеността на хората. Ядосва ме това, че никой не си сваля картите. А си мисля, че животът щеше да е много по-лесен, ако наистина бяхме по-отворени един към друг и не го казвам в романтичния смисъл, а в чисто практичния. Ако искаш нещо, трябва да кажеш – „Ето това искам, дайте ми го!”. А не да обиколиш света, за да стигнеш до него. Нещата понякога трябва да са по-буквални. 
Желанието?
Пожелавам си почивка. Ама пълна, all inclusive. Поне три дни спане.
Приятелството?
Много ми е важно. Неведнъж съм го казвала, защото много често ме питат какво означава Sassa Bjorg и аз разказвам цялата история… Всъщност това, че Bjorg означава „help” и “protetection” си има своето значение – за мен те са в основата на всичко, което някога съм правила, защото нямаше да съм направила нищо, без приятелствата, които имам. Непрекъснато някой ми помага. И ми помага хей така, чистосърдечно, без да очаква нещо отсреща. И аз самата се старая да съм такъв приятел.
Любовта?
Има я! И в романтичния смисъл и в най-общ план - тя е двигателят на всичко.
Суеверието?
Много съм суеверна. Интересно е, че съм малко обратно на останалите. Обичам да ми минава черна котка път, тогава ми върви. 13 ми е забавно число, но пък като дата мразя 11-ти. Приятелите ми много ми се смеят, че ако паднат стотинки на земята, не ги вдигам…
Защо?
Това е на бедност, на безпаричие. Когато отидеш на откриване на някакво място, се хвърлят монети по пода, това е на пари. Ако обаче ги изръсиш случайно някъде, те са си за мястото, където са паднали. По пода в стаята ми е пълно със стотинки… Какво още? Гледам да не ставам с г**а нагоре. И също в дните, в които най-много ми върви, се оказва, че съм с бельо наобратно. Но не нарочно. Без да искам, сигурно 'щото спя още, когато се обличам и затова така се получава.
Страхът?
Той също е двигател, ма не винаги те движи във вярната посока. Всички имаме страхове и се борим с тях. Така научаваме много за себе си. Аз също ги имам, голямо шубе съм (усмихва се).
Новата година?
Крие много тайни. Аз не планирам, не умея. Отказах се, защото нещата не се случват, както си ги напиша. Но съм си пожелала един голям проект. Да видим дядо Коледа дали ще ми го донесе (усмихва се).
Пожелавам й го от сърце, а междувременно - за още от крайно симпатичните модели на Мила вижте галерията.
