Стефан Иванов и синът му Максим изминават 4444 морски мили, което са 8230 км, прекосявайки Атлантическия океан с лодка, направена от тях двамата в гаража им. Събитието се превърна в сензация през 2020 г. А Макс, както го нарича баща му, стана най-младият гребец, успешно пресякъл Атлантика, защото е бил само на 16 години. Смелото им и авантюристично пътешествие е обвързано с каузата за донорството на ограни, която дава втори шанс за живот. От 23 до 25 юни на Мото фест в София на Термина 2, отново фокусът е върху тази толкова благородната кауза. Стефан Иванов ще подкрепи събитието, с надеждата, че повече българи, ще се замислят по темата – донорство на органи. И „Неверест”, както е името на лодката прекосила Атлантика, ще може да бъде видяна там. А приключенията, неволите и радостите на баща и син са подробно разказани в книгата „Неверест”.
Какво ще е участието ви в Мото феста, който е в подкрепа на донорството и се провежда на Терминал 2 в столицата?
С Росица Букова и други от организаторите на събитието от месеци планираме как за пореден път ще обърнем внимание на хората в България към темата за донорството на органи. Участието ми ще е като покажа лодката „Неверест”, която сглобихме със сина ми Максим преди няколко години в гаража и с която прекосихме Атлантика през 2020 г. Планирам и да кажа няколко думи пред събралите се хора, тъй като аз и Макс посветихме нашето плаване на каузата за донорството.
Защо избрахте именно тази кауза?
Неписана традиция е океанските гребци да посвещават плаването си на благотворителна кауза. Със сина ми се замислихме какво би било ценно да направим за обществото, като обсъждахме различни теми. Но без никакво колебание и двамата се обединихме около идеята да подкрепим кампанията на Министерството на здравеопазването „Да! За живот!”, защото това е една чудотворна кауза. Наистина, чудо е да се спаси живот, чудо е да се дари втори живот! И всяко загребване, всяка морска миля, която минавахме, си мислехме, че ето още един човек може да чуе колко е важно да се спасяват човешки животи, посредством даряване на органи за трансплантации. А и това не струва нищо за дарителя и можеш да спасиш не един или два човешки живота, а дори и повече на хора, които имат нужда от трансплантация.
Идеята да прекосите Атлантическия океан всъщност идва от сина ви Максим, който тогава – през 2019 г. е на 16 години, нали?
Той се пошегува с мен една вечер, като си мислеше, че това е нещо невъзможно. И понеже знае, че обичам да прекарвам време сред природата, да участвам в планински маратони и ултрамаратони, и още хубави преживявания, ми пожела някой ден да прекося океан с гребна лодка. И след като се посмяхме заедно на това, проверихме и видяхме, че то е възможно, хората вече са го правили, е, не всички успешно, но е осъществимо. И от дума на дума с Макс решихме двамата да направим плаването, но преди това - лодката.
За да направиш подобна лодка, се изискват и умения. Вие как се справихте?
Ние с Макс нямахме никакви умения – нито да строим лодки, нито бяхме гребали, нито навигирали в океаните с плавателни съдове и затова всичко ни беше много интересно, ново и любопитно. Почерпихме информация от хора, които имат най-много опит в различните аспекти на това да организираш океанска гребна експедиция. Говорихме с хора, които ни научиха как да използваме епоксидна смола, как да направим лодка от фибростъкло, изкарахме курс по мореплаване, за да се научим на навигация, четохме книги по метереология, разговаряхме с 5-6 океански гребци, както и с ветроходци... И малко по малко сглобихме пъзела как може да се осъществи такава експедиция и то тя да е максимално безопасна. Разбира се, пандемията ни попречи по-добре да се подготвим, но имахме по няколко разработени плана за евентуална кризисна ситуация в океана.
И коя беше най-опасна?
Ураганите, защото лятото е сезонът им в Атлантика, а ние по това време трябваше да плаваме, тъй като Макс беше на 16 г. и нямаше как да отсъства от училище през зимата. А 2020 г. беше и най-активната година на урагани, откакто се води статистика за тях от 1851 г. И една след друга ни връхлитаха тропическите бури, ураган... И това беше най-екстремното, което преживяхме! Е, екстремно беше и да прекараме три месеца и половина на два квадратни метра (шегува се), но тово изобщо не ни тежеше.
Много смелост се изисква за подобни преживявания, която явно и двамата със сина ви притежавате! Е, и доза безразсъдство, може би...
Не знам дали е смелост, опитахме се да се подготвим, но имаше и страх - от неизвестното, от провал, страх за живота... Максим обича да говори как се е преборил и е убил тези чудовищни страхове.
Може би това са били големите уроци за него?
Безспорно е така! Но уроците бяха както за него, така и за мен!
А какво научихте един от друг по време на това плаване?
Когато една след друга се редуваха бурите и ни връщаха назад по 50-70 км, и не знаехме дали ще можем да стигнем брега, към който сме тръгнали, Максим изработи един механизъм за психически комфорт, дори за оцеляване. Той слушаше подкасти на военопленници във Виетнам и как очакват спасение, и то все не идва нито тази Коледа и Великден, нито следващите... И това, което направи Макс, а и аз научих от него, е, че когато правиш това, което трябва и е твоя отговорност – няма как да не стигнеш до твоята цел. А това, което аз се опитах да го науча, е да полага усилия, защото в днешно време на децата много лесно им се позволява и дава всичко, което поискат. Но в живота трябва да полагаш усилия, за да се „качиш” на по-високо стъпало. Така че, предприемайки това пътешествие, тази авантюра, още в самото начало си дадох сметка, че с Макс трябва да прекараме хиляди часове в гаража, за да построим лодката, после трябва денонощно да гребем – 2 часа той, 2 часа аз... и така три месеца и половина (усмихва се). Това е такова усилие, което дори не можеш да осъзнаеш. Още първия ден си казваш, че вече нямаш сили, а на втория - че си накрая на силите си. Но след няколко седмици кански усилия, организмът влиза в едно състояние на перпетуум мобиле и чувстваш, че може да се движиш до безкрайност, дори ти става по-интересно и приятно, докато гребеш отколкото, когато почиваш.
А съпругата ви как прие презокеанското ви приключение?
Съпругата ми Жени, майката на Макс, беше най-голямата ни подкрепа и душата на експедицията. Не само, че ни помогна в подготовката, но непрекъснато ни даваше идеи, тя беше нашия „Хюстън” - координаторът на нашия наземен екип.
Голяма авантюра е било плаването и за нея, и за вас със сина ви!
Безспорно! Не се знае какво ще се случи – то това е авантюрата (смее се)! На борда ни се чупи какво ли не - руля ни шест пъти се счупи, автопилота ни също, както и три от четирите соларни панела, които зареждат батериите с електроенергия... Но като човек се „оморячи”, както се казва, добива и спокойствие, въпреки че трябва да е и нащрек.
Стефан Иванов е роден в София на 24 август 1972 г. Финансист по образование. През 2011 г. става вторият българин, преплувал Ламанша, а през 2019 г. успешно завършва един от най-трудните планински ултрамаратони - UTMB-PTL. Следва прекосяването на Атлантика следващата година. А в началото на тази – прекосява Южния океан с гребна лодка с още други гребци.
Максим Иванов е роден на 25 август 2003 г. в Бразилия. Завършва ЧСУ „Свети Георги” в София, сега е студент в университета „Станфорд” в САЩ. След експедицията в Атлантическия океан е вписан в книгата „Рекордите на Гинес” - с два рекорда за: „Най-млад гребец, прекосил океан” и „Най-млад гребец в двойка, прекосил океан”. В момента Макс се е впуснал в поредно екстремно приключение, в компанията на свой приятел. От 23 юни е стартирал обиколка на Япония с велосипед.
