Анелия Чалъкова-Петкова е от онези млади хора, които макар да са далеч от родината, милеят за нея. И показват отношението си към българското. Тя е мултимедиен артист и със съпруга си Пламен Петков са създатели на онлайн списание „Българка”. Анелия е и основател на арт компания в Чикаго, където живее от 15 години. Предлага класове по изкуство, екология и дизайн на училища и организации. Младата българка има силна връзка с природата. За желанието си да е близо до България, за почитането на традициите и земята Анелия говори без задръжки.
Анелия, разкажете повече за себе си – коя сте, откъде сте, с какво се занимавате...
На 36 години съм, родом от Сливен. Две години след като завърших Художествена гимназия „Димитър Добрович” се преместих в Чикаго. Тук съм вече 15 години. Създател съм на Seventh Green Circle („Седмият зелен кръг”). Създаваме изкуство и преподаваме творчески класове, организираме работилници, образователни програми и правим лагери. Вярвам, че творчеството доближава хората до най-високото им ниво на независим и чист ум. Това позволява на всички нас да използваме този потенциал, за да допринесем ефективно за общността, в която живеем. За мен опазването на природата е приоритет, замърсяването с пластмаса е реално и вярвам, че всеки ден можем да правим по-добър избор и да създаваме по-светло бъдеще за нашите деца и нашата красива планета.
Заедно с Пламен – сродна душа, съпруг и партньор, създаваме различни проекти, творим и развиваме онлайн списание „Българка”. Имаме едно малко човече, което е почти на 3 години и се казва Преслав. Живея в града, обичам да се движа с градски транспорт, да се разхождам покрай езерото, но най-много ми липсват планините в България. Позитивен човек съм и не обичам да се ровя в мрачнотии и измишльотини.
Защо живеете в Чикаго и онлайн списание „Българка” начин ли е да сте близо до България?
Живея в Чикаго, защото сестра ми е с рядко и тежко генетично заболяване. След безмилостно търсене на отговори в България и Европа, родителите ми се преместиха в Чикаго, за да продължат с въпросите. След много години лутане успяхме да й дадем шанс да поживее пълноценно – да ходи на училище, да има приятели, докато състоянието й не се влоши. Сега си е вкъщи с родителите ми под 24-часово наблюдение и грижа. Тук съм, за да мога да помагам на семейството си. Списание „Българка” със сигурност е начин да съм постоянно свързана с България. Това усещане е по-силно от мен и ме вдъхновява. Природата, историята, мистиката и древността на земите ни са уникални.
Как и кога решихте да създадете списание „Българка”?
„Българка” създадохме заедно с Пламен и официално стартирахме на 14-ти септември, 2015 г. Със сигурност не бяхме сами и благодаря сърдечно на всички, които повярваха в идеята, че това онлайн пространство е възможно и силно необходимо във времето, в което живеем. Благодаря и на баща ми Димитър, който безрезервно редактира всеки текст, публикуван в „Българка” от самото начало до сега. Както и на всички будни души, в лицето на нашите приятели, автори, гост автори и добродетели.
Каква е идеята и целта на изданието?
Списанието е едно цялостно пространство, което е зареждащо и неподправено. Опитахме се да впишем и собствените си търсения. Изкуството, като основен развиващ фактор, отварящ съзнанието и сетивата ни. В момента на създаването на „Българка” основно търсени бяха позитивност и зареждане. Искаме всеки, който се зачете, да отдъхне от забързания ден, да се отпусне и да си остане българин там, където е. Ние вярваме, че всички заедно можем да изградим едно здраво общество, което да отключва желание за развитие и свързване.
Кой може да участва с текстове в „Българка“?
Отворени сме към всеки, който желае да допринесе, да сподели и да бъде част от екипа ни.
Какво е отношението ви към традициите у нас и кой е възпитал това у вас?
Бабите и родителите ми са в основата на този интерес към българското. Благодарение на баща ми се свързах с природата, а тя ме свързва винаги и с корена ми. Народната музика също ме държи много здраво свързана с традициите ни.
Отживелица ли са старите порядки?
Старите порядки са не само възможност да се съхраним като българи и достойни хора, но и основна свързваща нишка. Повече от всякога се нуждаем от българите по света! Българинът има силна връзка с природата и природните сили, земята и духа си. Ние сме мъдри и силни хора. Всяко подразделение на корена ни си има точното и ясно обяснение, следвайки ритъма на природата и земята ни. В момента български центрове има в много други държави. Само в Чикаго имаме над 12 български училища, две църкви, културни центрове и организации, български художници и писатели, много български магазини за българска храна. Повечето деца танцуват народни танци, пеят и ходят на съботно българско училище, могат да четат и пишат на български език.
Кои според вас са традициите, които задължително трябва да знаем?
Според мен този, който природно е свързан с традициите, той сам избира какво докосва сърцето му. Разбира се, има и много такива народни ритуали, които ни помагат, предпазват или зареждат. Аз лично обичам да си нося мартеницата до късна пролет, нямах търпение да направим питка за прохождането на детенцето, всяка година правим сурвачки, спазваме постните гозби на Коледа, нося у дома върбова клонка на Лазаровден. Наричането носи голям заряд и не трябва да бъде забравяно. Носиите и шевиците също. Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и хора. Хората преди нас са се постарали да оставят едно богато народно наследство.
Какво от живота преди може да пренесем в настоящето и защо?
Почитта към земята е на първо място. Времето, в което живеем ние, човеците, нанасяме огромна вреда на крехката си планета. Не трябва да забравяме, че да отглеждаме храната си е нещо красиво и истинско. Да се грижим едни за други, за животните и растенията - също. Както и да познаваме билки и лекове, да общуваме с животните. Навремето са държали цялото семейство да се събира и да прекарва времето заедно. Затова и във възрожденските къщи могат да се видят тези големи стаи с миндери, в които хората са се събирали и са споделяли домашния уют.
Смятате ли, че има шанс младите българи, макар и разпилени по света, да не забравят откъде са?
Да, вярвам, че е възможно. Ние например не записваме детето си на детска градина, защото искаме първият език, който научи, да е българският. Синът ни е регистриран като български гражданин и се е прибирал в България няколко пъти. Всичко започва от семейството - родители, баби, братовчеди. Важно е да държим връзката жива, където и да сме по света, на каквото и да е разстояние едни от други. Това е напълно възможно и в основата на въпроса ви. Важно е да сме запознати с красотата на българската музика, история, цветове, храна, природа и традиции. Повечето ми ученици от българските лагери и класове по арт и дизайн обичат България, нямат търпение да се приберат всяко лято. Гайдата ни събира по света. Чуя ли я, мигновено се пренасям в родината Слушайки българската народна музика, понякога имам чувството, че се доближавам толкова до родината си, че мога да помириша липата.
