Меглена Бенева е работила 12 години в популярна световна корпорация, а днес води обучения за коучинг, за безопасно шофиране и лидерски умения. С бягане се занимава от три години. Преди няколко дни завърши трета на планинския супер маратон „Витоша 100 км” с време 12:21:37 ч. Впечатляващо постижение, като се има предвид, че това е едва второто й участие в Обиколката на Витоша. При първото си бягане в този супер маратон тя също се представи много добре и завърши на 11-то място.
Какво е усещането да си на подиума след толкова тежко състезание?
Еуфорично! Изненадах всички (смее се). Освен удовлетворение получих и няколко награди, например този часовник Garmin с GPS (показва го).
Стартът е в полунощ и започвате с челници. Другото предизвикателство е калта. Тази година как беше трасето?
Някъде около 4-5 сутринта започна да вали и имаше километри кал, но тя не е чак толкова страшна. Част от трасето минава по асфалт и там краката се набиват много. Най-трудно ми беше в десетте километра след Ярлово, когато вече се е натрупала умора.
Как се запали по дългите бягания?
Аз отдавна ходя по планините и в един момент реших, че супер маратоните са точно за мен. Обичам да съм сред природата.
С какви маратонки бягаш?
С т.нар. минималистични модели. На състезанието в неделя бях с inov8. Харесвам също Salomon и Brooks.
Как се готвиш за състезания?
От 6-7 месеца тренирам с Наталия Величкова. В делнични дни бягам около 10-14 км, например в Борисовата градина или в базата на НСА. През почивните дни бягам около 35 км, най-често на Витоша. Между другото, Наталия е треньорката на Антония Григорова, която това лято планира да пробяга Ком – Емине за по-малко от шест дни. Досега жена не е минавала с бягане този най-дълъг туристически маршрут у нас (около 600 км). Аз ще помагам на екипа за комуникацията с медиите. Дълги години съм се занимавала с маркетинг и продажби, така че проектът Ком – Емине 2017 е чудесна комбинация между хобито и работата ми.
Какво ядеш по време на състезания?
От подкрепителните пунктове при обиколката на Витоша хапвах само банани и краставици със сол. Тъй като имам алергия към глутена, в раничката си носих ореховки, бисквити и хляб, които сама съм си пекла. Не харесвам енергийните гелове. Част от храната, като например зеленчукова супа, носеше мой приятел, който с кола се придвижваше до определени места по трасето. В неделя за първи път бягах с т.нар. пейсър – човек, който тича до теб за подкрепа и за поддържане на темпото. Дори бяха двама пейсъри, на които съм много благодарна, защото двамата общо изминаха почти половината разстояние с мен.
Кое е следващото предизвикателство?
От един момент нататък всичките ти отпуски започват да се въртят около бяганията. Скоро ще пътувам за Андора, за да участвам в ултрамаратона 112 км с обща денивелация 9700 метра.
