Големият руски режисьор Никита Михалков навършва 75 години на днешния 21 октомври.
Той се ражда в семейство на литератори - баща му е поет и писател, съавтор на химна на СССР (впоследствие и на химна на Русия), майка му е преводачка и поетеса, внучка на художника Васили Суриков. Михалков има по-голям брат - Андрей Кончаловски, също режисьор.
Появява се като актьор на голям екран едва 14-годишен, а кариерата му минава много върхове и падения, сред които са и наградата "Оскар", и най-големият касов провал в историята на руското кино.
Малкият брат
Михалков е само на 11, когато брат му пише сценария на "Иваново детство" заедно с Андрей Тарковски. Двамата студенти често се събират в дома на Кончаловски да работят до късно и да се веселят. По признанията на самия Михалков, той нееднократно е тичал до близкия магазин, за да възобнови запасите с водка.
През 1962 г. "Иваново детство" получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция - огромен успех за дебютанти, още повече от Съветския съюз. Следващата година Михалков постъпва в Театрално училище, където учи актьорско майсторство, но бива изключен, защото е участвал във филм (което е било забранено тогава). Михалков се прехвърля да учи режисура, и то при същия преподавател, при който са завършили по-големият му брат и Тарковски.
Двамата братя са прекалено дипломатични, за да признаят, че между тях някога е имало съперничество, но факт е, че животът им се развива по съвсем различен начин и сякаш единият постоянно опитва да докаже на другия, че неговият подход е правилният. Кончаловски заминава да работи в Холивуд през 80-те, където снима какво ли не, включително комедии с Упи Голдбърг ("Срамежливи хора") и екшъни със Силвестър Сталоун ("Танго и Кеш"). Михалков остава в Съветския съюз въпреки Застоя, който настъпва след разцвета на 60-те, и снима филми, в които най-често екранизира руска класика (Гончаров, Чехов и др.). Нещо повече - на 27-годишна възраст Михалков сам взима решението да отбие военна служба, нещо, което братът бохем пропуска.
Най-знаковата роля на младия Михалков, все още само актьор, е тази на строителя на московското метро Коля от лиричната комедия "Аз крача из Москва", към която той изпълнява и заглавната песен.
Големият режисьор
Дебютира със "Свой сред чужди, чужд сред свои" - вдъхновеният от филмите на Серджо Леоне с Клинт Ийстуд ийстърн (или източен уестърн) бива упрекван от съветската критика за прекаления екшън, но днес се счита за класика. По него, впрочем, си личи, че още тогава за Михалков западното кино е и ориентир, и ниво за надскачане.
Никита Михалков е от малцината режисьори в света, които еднакво добре се справят пред и зад камера. За разлика от Уди Алън, който винаги играе един и същ типаж или Куентин Тарантино, който се появява само във второстепенни роли, Михалков наистина се превъплащава от един образ в друг и прескача от един жанр в друг.
За 20-те години между 1974 и 1994 г. създава 9 филма като режисьор, включително "Черни очи" с Марчело Мастрояни и "Незавършена пиеса за механично пиано" по текстовете на Чехов. От темата за самотата в столицата (камерният "Без свидетели", в който съпруг решава да навести бившата си жена, която сама възпитава сина им) до любовни истории на фона на гражданската война през 1918 г. ("Робиня на любовта") всеки един от тези филми се запомня с умението на Михалков да открива нови форми, да изненадва с дълбочина на характери, но най-вече с вродения му талант да вдъхва живот на клишето "руска душа".
Сред най-експерименталните и трогателни негови филми е "Анна: от 6 до 18". В продължение на 12 години Михалков задава едни и същи въпроси на дъщеря си Аня: "От какво се страхуваш най-много?", "Какво искаш най-силно?", "Какво обичаш най-силно?", "А какво не обичаш?", "Какво очакваш най-нетърпеливо". С възрастта отговорите ѝ се променят, променя се и страната, в която живеe. Новия свят диктува нови страхове и нова любов.
Триумфът за Михалков идва през 1994 г. и с помощта на втората му дъщеря - Надя. В "Изпепелени от слънцето" Михалков-актьор играе баща на собствената си дъщеря в драмата за последния ден на свобода на един дивизонен генерал, комуто предстои да стане жертва на сталинските репресии. Лентата впечатлява журито в Кан, където Клинт Ийстуд (вдъхновение за младия Михалков) му присъжда Гран При, а Американската киноакадемия връчва "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.
Изпепелен от собствения си успех режисьорът оттук нататък поема съмнителен път надолу (творчески) и нагоре (политически).
Малкият Спилбърг
Наградите дават картбланш на Михалков да прави каквото си иска и следващият му филм е грандиозният "Сибирски бръснар".
Лентата с бюджет от 35 млн. долара (колосална сума за 90-те години в Русия) връща едва 1/3 от вложените средства, въпреки че става най-гледаният филм на годината в страната. "Сибирския бръснар" се възприема хладно от старите почитатели на Михалков - опростен сюжет, размах, който се достига с масовка, а не с емоционални колизии, той е често определян като филм-сувенир, "клюква", т.е. подбор стереотипи, които всички чужденци имат за руснаците (карета, водка, война, бели мечки и замръзнали езера).
Самият Михалков избира да се появи съвсем за кратко във филма, но с многозначителна роля - тази на император Александър III. Специално за сцената Михалков убеждава Борис Елцин да спрат вътрешното осветление на червените звезди на Кремъл. В руската история това се е случвало още само веднъж - в началото на Втората световна война.
Амбициите му вече са не само творчески: през същата година той бива избран за председател на Съюза на кинематографистите в Русия, а година по-късно става президент на Московския международен кинофестивал (чийто бюджет надскача милион евро годишно).
"В Париж видях как французите със зяпнала уста гледат "Спасението на редник Райън" на Спилбърг. Филм за победата на американците във Втората световна война. Когато разпитвах разни деца след това гледали ли са филма, всички бяха във възторг и смятаха, че е потресаващ", разказва Михалков, "И разбрах, че те всъщност не знаят нищо за тази война. Затова искам да направя филм за руския войник, който да е достъпен за младите. За целта трябва да е направен с най-съвременни технологии, за да могат, гадовете, да гледат със зяпнала уста и да разберат що е то война в Русия."
Това впечатление от холивудския военен блокбастър ражда филма Франкенщайн "Изпепелени от слънцето 2". Разбит на две части ("Цитадел" и "Предстояние"), всяка от които с хронометраж над 2 часа. Продължението на "Изпепелени от слънцето" всъщност има малко общо с предшественика си. Ред странни сцени във филма - умиращ руски войник, чието предсмъртно желение е героинята на Надя Михалкова да му покаже гърдите си, защото никога не е виждал голо момиче; самата Надя, която се спасява от нападението на нацистите с помощта на безног свещенник, който я закача за морска мина, след което я кръщава на нея; немски пилоти, които се изсулват от кабината на изтребителя, за да псуват руснаците отдолу - предизвикват недоумение сред публиката на Запад. Това е последният филм на Михалков, който попада в Кан и според него причината е политическа.
"Изпепелени от слънцето 2" не е приет добре и в родината си. Той не успява да върне и 1/5 от бюджета, с което официално става най-големия касов провал в новата история на Русия. Михалков не се притеснява за прахосаните пари: "Критиците трябва да се радват, че в Русия най-сетне бе създаден арт филм с такъв бюджет". А за липсата на интерес вини специална кампания "Когато почват да критикуват филма ти осем месеца преди да е излязъл на екран, то е ясно, че това се прави по нечия поръчка".
Желанието му да се състезава с Холивуд не стихва - снима и руски вариант на класическия филм "12 разгневени мъже", в който обаче журито, въпреки, че знае, че обвиняемият е виновен, решава да го вкара в затвора. Това е последният филм на Михалков, който попада във Венеция и според него причината е политическа.
Видеоблогърът Бесогон
На 17 март 2011 г. се появява YouTube каналът Бесогон ТВ.
По думите на Михалков, той взима името на светеца Никита Бесогон, защото целта в неговия блог е да бори бесовете в съвременното общество. Видеоблоговете му представляват монолози от личния му кабинет, където в компанията на 11 икони и 3 телефона той коментира актуални събития от съвременния политически живот.
В продължение на 6 години влоговете му са излъчвани и по руската държавна телевизия Россия 24. Михалков обаче сам прекъсва сътрудничеството си с нея, след като тя отказва да излъчи предаване, в което той обвинява Бил Гейтс, че с помощта на коронавируса основателят на "Майкрософт" се опитва да чипира човечеството.
Оттогава насам блогът се премества само в интернет и набира все по-голяма популярност. В едно от последните си издания Михалков изказва предположение, че снимките от Беларус са всъщност обработени с "Фотошоп" и хората са нарисувани допълнително.
В един от блоговете си Михалков разсъждава: "Ако аз казвам нещо, то не съм длъжен да го доказвам. Ако вие казвате обратното обаче сте длъжни да обясните защо. Не е ли така?"
Михалков винаги открито е подкрепял Путин. През 2007 година пише писмо, с което моли президента да остане за трети мандат. Михалков също така е един от хората, благодарение на които сатиричната комедия "Смъртта на Сталин" бива забранена в Русия.
Последният му филм - тричасовият "Слънчев удар" по петстраничния едноименен разказ на Бунин - не получава нито една международна награда. Премиерата му е в Белград, където сред най-важните гости е и близкият приятел на Михалков - Емир Кустурица.
И докато брат му Андрей Кончаловски живее в Италия и снима европейски копродукции за болезнени точки от руската история, Никита живее в Русия и разчита изцяло на руската държава за финансиране на проектите си. Той има собствена киноакадемия, в която учи студентите на кино така, както го вижда той и собствен видеоблог, в който коментира новините така, както ги вижда той.
Никита Михалков отдавна се е самоизолирал, но кой знае, може именно това да е истинската "руска душа".
