Невена Жекова е сватбен агент в агенция „Черга”, които организират фолклорни и модерни сватби. Идеята й хрумва, след като преди 13 години двамата със съпруга си правят по-различна сватба в Копривщица. Днес Невена е натрупала много информация за българските традиции. Най-важното за нея е да обясни на бъдещото семейство значението на ритуалите и смисъла те да бъдат направени. Тя е предала любовта си към родното и на двамата си синoве. Невена разказва за магията на фолклорната сватба и какво още организира със съмишлениците си от „Черга” за подрастващите, за да знаят и помнят корена си.

Снимка: Георги Величков

Невена, кои са хората, които предпочитат да се върнат назад във времето, когато се женят?

Най-често това са хората, живеещи в чужбина. Избират фолклорни сватби, защото може би носталгията по България ги дърпа назад към корените. Съпрузи от смесени бракове също предпочитат да се венчаят като предците ни. Беше много, много хубаво! Искам да популяризирам традиционните български сватби и в чужбина. Имали сме сватба в Англия, като фолклорната част беше в Кентърбъри, а съвременната – в Лондон. С екипа на „Черга” можем да правим организацията и дистанционно, можем оттук да консултираме младоженците и да дадем необходимата информация и насоки, за да стане сватбата им наистина вълшебна. Навън хората милеят за българското, оценяват го. Нашите обреди са изпълнени с емоция и смисъл, които лесно се предават и разбират както от българите, така и от чужденците. Често младоженците избират смесен тип сватба – половината е съпроводена изцяло от стари български ритуали - вземане на булката, минаване през кумовете и през църквата, връщане в дома на момчето, където свекървата посреща и въвежда булката в новия и дом. Обикновено всички стари обичаи се правят в едната част на деня, а след това сватбарите минават на съвременния вариант - с бялата рокля, костюма, купона с диджей и т.н. Има хора, които познават традициите, но има и такива, които признават, че нищо не разбират, но искат такова тържество. Фолклорните сватби станаха модерни напоследък. Всеки може да си вземе хубава носия, да ги облекат и да подпишат така. Това не означава, че разбират смисъла, който стои зад тази обредност. Едно време обичаите са били неделима част от живота, сватбите са били по 5 дни, а сега имаме един или половин ден, в който трябва да съвместим всичко. Затова се стремим по интересен начин да представим есенцията на българската сватба. 

Разкажи за своята сватба, която също е била в духа на фолклора? 

Като дете едната ми баба разказваше за старите обреди, народните приказки и песни. Другата е от Копривщица и съм съм попила много от магията на фолклора. Традициите са били винаги покрай мен, но никога не съм събирала всички елементи в едно. Докато не дойде време да реша каква ще бъде моята сватба. Винаги съм искала да бъда различна булка, но по интересен, смислен начин. Реших, че няма да се облека в бяла рокля и мъжът ми ме подкрепи. Сватба според народните обичаи е начинът да се върна към корените си. Обличайки носия, омъжвайки се в Копривщица, се докоснах до вълшебството на родовата памет. Приятелите и близките също пренесох във време, което е забравено. Моята сватба не беше така богата на ритуали, както тези, които правим днес. Тогава не познавах елементите, които характеризират този обичай. Нямах много време, както и литература, от която да почерпя необходимата информация. Купувах си книги от антикварни книжарници, ходех в библиотеките. След моята сватба осъзнах, че всички малки елементи са важни и събирайки образованието, опита и познанията си, реших, че мога да правя фолклорни сватби, с които да разказвам и показвам богатството на българската ритуалност. 

Гостите ти как реагираха на твоята различна сватба?

Те бяха във възторг от видяното. Аз пазех всичко в тайна, само най-близките ми знаеха, че сватбата ще е фолклорна. Когато ме видяха да излизам от къщата ни в Копривщица в носия, онемяха, много им хареса. Тортата ни беше като черга, с вмъкнато менче в нея. 

След това твое лично събитие ли създаде „Черга”?

Да. Това стана по време на първото ми майчинство. Тогава намерих време, след като вече бях обмислила как да осъществя идеята си. Открих много млади хора, които ми се довериха да организирам сватбата им. И други ги последваха и така лека-полека се завъртя колелото. 

Как подготвяте младоженците, които искат народна сватба?

Преди сватбата събираме главните действащи лица и ги обучаваме. Всички са доста учудени, като им кажа, че булката трябва да плаче и да е тъжна. Това е така, защото тя отива в чужд дом, при чужди хора и рядко ще вижда майка си и баща си. Свършва й моминството и задълженията й стават съвсем други – те са равни на тези на възрастните, макар тя да е едва 16-17-годишна. Трябва да казва мамо и татко на хора, които не познава, не може вече да ходи на седянки с дружките си, изцяло й се променя животът. Често тези бракове не са били дори по любов, а уредени. Затова булката е тъжна, както и майката, защото знае какво чака чедото й, тъй като и тя е минала по този път. Дори родителите на момичето не присъстват на сватбата. Веселбата е ставала с приятелите и роднините на момчето. А семейството на булката е чакало на другия ден да види дали ракията ще е благ,а или не. В момковата къща е друго – там настроението е много приповдигнато, защото в дома им идва нова къщовница.

Снимка: Диан Радев

Какво още правите за съхраняване на българщината?

Събираме ученици от първи до седми-осми клас и правим възстановка на българска, фолклорна сватба. Най-често това става в Копривщица. Накратко им разказваме обичая, обличаме ги, слагаме им елементи от традиционното облекло – калпаци, престилки, кърпи, елеци... Избираме булка и младоженец, кум, който стои с бъклица в ръка и гледа строго, тъй като той е най-важният човек на сватбата. Затова и има приказка, че „пред кум вода се не гази”. Играем хоро, ядем питка... Правим и училище за бъдещи младоженци – как хората сами да организират фолклорна сватба. Това е обикновено през уикендите и продължава около 3 часа. Има хора, които сами искат да направят тържеството си, а ние им казваме как и какво означават отделните елементи. За да разбереш магията и вълшебството на този ритуал, трябва да знаеш защо нещата се правят по съответния начин. Имаме и друга инициатива – ходим в детски градини и разказваме на децата откъде идват сурвачките и как се правят, помагаме им сами да си направят. Тепърва разработваме за представяне и други обичаи. С група „Седянката”, която възстановява стари методи на плетене и шиене на дантели, планираме да инициативи, са свързани с конкретни събития. 

Синовете ти познават ли фолклора ни и държиш ли те да знаят подробности за него?

Големият ми син Богдан е на 11 години, а малкият – Борис, е на 6. Богдан дори ми е помагал на сватби и на мероприятия с ученици. Събирахме класа му и правихме възстановка на народна сватба. Мисля, че и при двамата я има основата – правим сурвачки, боядисваме яйца и ги изписваме с восък, имат носии, разказвам им истории. В семейството ми държим на фолклора, на това да се разбира значението му. Уважаваме и почитаме празниците, стараеме се да ги спазваме, както и децата да ги знаят и да направят избора си като пораснат.

Разкажи за някои забравени ритуали. 

Важно е хората да знаят откъде идват тези неща и защо. Искам да разказвам за традициите като приказка на колкото се може повече хора. Не е важно дали така, или иначе ще счупиш хляба, а защо го правиш. Защо свекървата дава на булката огънче в ресторанта? Отговорът е, че едно време тя я е водила до огнището, за да й покаже, че то е сърцето на дома. А булката трябва да го разрови, което показва, че я приемат в къщата. Освен това младото момиче трябва да знае, че при огнището ще минава по-голяма част от времето й – там ще готви, ще пере и суши пелени... Обясняваме защо младоженците минават по бяло платно и какво трябва да се направи с него след това. Правилно е то веднага да се навие, след като младите минат по него, защото то вече е сакрално. И ако някой друг стъпи на платното, не е на добро за младото семейство. След това платното се дава на булката и тя трябва да го съхранява.

Нашата памет ли ни определя като българи?

Всеки човек, ако запомни поне едно нещо от фолклора, приеме го за свое и започне да го прави от сърце, е знак, че се е върнал назад и е запазил българското. В книгата „Стопанката на Господ”, книга, която аз много харесвам, героите често отговарят след пожелание с фразата – „да бъде”! Изразът носи магията да ти се случи това, което ти пожелават само ако го разбираш. Иначе стои изкуствено. Има хиляди начини да го кажеш, без да копираш. В момента хората месят хляб и го наричат, както и вода, правят погачи и прощъпулници с определени елементи, които не разбират. Така се губи магията. Ако го правиш от сърце и знаеш какво означава, си се върнал към корена и ще го предадеш на децата си, за да направят и те така някой ден.

Смяташ ли, че си пазителка на традициите с това, което правиш?

Приемам се като човек, който се опитва да бъде такъв. А дали съм пазителка, не знам - времето ще покаже. Но ми се иска да бъда човек, който ще е предал и ще е съхранил българското.