На 25 юни 1984 г. света напуска Мишел Фуко - френски философ, социолог, историк, създател на теорията за „археология на знанието“, посочен през 2007 г. като най-цитирания интелектуалец в хуманитарните науки от Наръчника за висше образование на британския „Таймс“.
Фуко има професура в Колеж дьо Франс с определение в титлата „История на системите на мисълта“, преподавал е също в САЩ – в Университета на Бъфало и в Калифорнийския университет в Бъркли. Известен е най-вече със своите критически изследвания на социалните институции, особено психиатрия, медицина, хуманитарни науки, системи на затвор, както и с неговата работа върху история на човешката сексуалност. Неговите изследвания върху властта, отношенията във властта, знанието и дискурса са широко обсъждани.
През 60-те години Фуко е асоцииран със структурализма – течение, от което той се дистанцира. Той отрича постструктуралистките и постмодернистки етикети, които често по-късно са му прикачвали, като е предпочитал да се класифицира неговата мисъл като критическа история на модерността, произлизаща от Имануел Кант.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Фуко е в частност повлиян от творчеството на Ницше, неговата „генеалогия на знанието“ е с директни алюзии към Ницшевата генеалогия на морала. В късно интервю съвсем конкретно заявява: „Аз съм ницшеанец“.
Днес се навършват 41 години от смъртта на Фуко, а ние отдаваме почит към живота и работата му с избрани цитати от големия френски философ.
Вижте, именно затова работя като луд и съм работил като луд цял живот. Изобщо не се интересувам от статуса на това, което правя, защото моят проблем е собственото ми преобразяване. По тази причина, когато хората ми кажат: „Преди няколко години вие мислихте еди-какво си, а сега казвате нещо друго“, отговарям: „Е, мислите ли, че съм работил толкова през всичките тези години, за да кажа пак същото нещо и да не се преобразя?“
Себепреобразуването чрез собственото знание е нещо, мисля, твърде близко до естетическия опит. Защо би рисувал художникът, ако не го преобразяваше неговата живопис?
Философският живот е показване на истината. Той е свидетелство.
Чрез типа съществуване, който човек води, чрез съвкупността от избори, които прави, чрез нещата, от които се отказва, чрез онези, които приема, чрез начина, по който се облича, чрез начина, по който говори, и т.н. Философският живот трябва да бъде от край до край показване на тази истина.
Философ е онзи, за когото изказът на истината никога не трябва да бъде възпиран от някакъв страх.
В края на краищата ние сме оценявани осъждани, класирани, принуждавани да извършваме определени задачи, да водим определен начин на живот или да умираме по определени начини в зависимост от истинни дискурси, съдържащи в себе си специфични властови следствия.
Много съм горд, че някои хора ме смятат за опасност за интелектуалното здраве на студентите. Когато хората започнат да мислят за здраве в интелектуалните активностти аз мисля, че има нещо нередно. В тяхното мнение аз съм опасен човек, след като съм крипто-марксист, ирационалист, нихилист.
Човек – това е неотдавнашно изобретение. И краят му, вероятно е недалече.
Помраченият разум обръща глава към слънцето – и не вижда нищо, тоест не вижда въобще.
Мания – единственият изход за прекомерна любов, преживяла разочарование.
От престъпника искали сам да потвърди собственото си наказание, като обяви чернотата на своите престъпления: карали го подобно на тройния убиец Жан-Доминик Лагланд да казва: “Чуйте за всички мои ужасни, безчестни и окаяни деяния, извършени в град Авиньон, където моята душа се опетни като безчовечно наруши свещените правила на приятелството.
Слабоумие – това е като чисто движение на ума, лишено от съдържателност и постоянство, като вечно бягство в същият момент изтриващо се от паметта.
Да напишеш книга – това в някакъв смисъл е да унищожиш предишната.
Хомосексуалността се превръща във форма на сексуалност, когато бива транспонирана от практика на содомия във вид на интериорна андрогиния, хермафродитизъм на душата. Содомитът е бил временна аберация, хомосексуалният сега е вид.
На суетността маската е същата усмивка, както и на мъртвеца.
Вижте повече за друг велик писател и мислител - Уилям Шекспир - в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
