На 3 юли 1883 г. в Прага се ражда един от най-значимите немскоезични писатели на 20 век - Франц Кафка. Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности, а героите му напразно се стремят към социална значимост. Първата му значима литературна творба е разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Метаморфозата" (1915).
Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил 41 години. Въпреки завещанието на Кафка, което повелява всичко написано от него да бъде изгорено, приятелят му Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Днес се навършват 136 години от рождението на Франц Кафка, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно."
"Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото."
"Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си."
"Оковите на изтерзаното човечество са направени от канцеларска хартия."
"Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум."
"Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява."
"Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен."
"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение."
"Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него."
